Красивата поляна

First topic message reminder :

Красивата поляна - Page 2 Pancharevo8

Тази поляна много трудно се намираше,защото тя беше доста далече от Хогуортс.Беше на другия край на гората,където беше по-красива.Само няколкко човека знаеха за това място и беше изключително опасно!

-Добре съм!
Диего се усмихна:
-А ти какво? Пак искаш да нараниш едно невинно момиче. Въпреки, че съм вампир имам сърце, което има истински чувства, а не като твоето, защото то няма никакви освен злоба.
Диего отново погледна Силвър и после отново върна погледа си към Ерик. Каза им:
-Не съм ви аз нападнал. Успокойте се, мога да се контролирам и съм на ваша страна!

-Не се прави на света вода ненапита!И ти си разбивал сърцата на доста момичета заради малката си тайна.
Усмихнах се на Силвър,която ни следеше като на волейболен мач.
-Между другото как можеш да си на слънчева светлина и да не изгориш?Или си този,който е измислил заклинението...Как беше?-попитах и го погледнах очаквателно.Естествено той ми отговори на минутата.

Диего му отвърна моментално:
-Денум Ходемус.
Ерик се усмихна. Диего продължи:
-Да, може да сам разбивал сърцата на момичета, но то е заради тайната ми, а не заради скука като теб. Но да не говорим за мен, не аз се опитвам да сваля демойката.

-Пфф..-изпуфтя Силвър прекалено отегчена от споровете им,а след това допълни:
-Да .. спорете си .. - и после се врътна , сложи роклята си и тръгна към най-далечните цветя,които успяха да видят очите и ,защото изобщо не и се слушаха глупости като техните.Имаше чувството ,че гледа деца ,които се замерят с пясък в някой пясъчник , защото едното е взело лопатката на другото..Хах...

-Наистина я харесвам.
Огледах се наоколо,но никъде не я видях.Замислих се къде ли е отишла и се сетих.Но една мрачна мисъл ми мина през ума.Сетих се,че тя отиде към цветята.
-Силвър!
Затичах се натам като зарязах Диего.Най-накрая я открих.
-Силвър,махни се оттам!Там виреят едни от най-свирепите и опасни растения!

Силвър не го чу много ясно и попита стояща още до цветя.
-Какво ? Виж , не са ли красиви , не съм виждала такъв вид до сега ! - и му се усмихна свежарски.
След това се изправи обърната към Ерик ,за да види за какво се е забързал толкова.
...А на заден план Диего стоеше с опулени очи ..

-Махни се оттам...
Виках и тичах нататък,но закъснях.Едно цвете се надигаше,но тя не го видя.То пусна зелен газ и тя падна.Огромни корени я хванаха и я задърпаха.Промълвих някакво заклинание и огромни пламъци възпламениха корените.Хванах Силвър и я задърпах към поточето.
-Диего отиваме към училище.
И изчезнахме.

Диего чу думите на Ерик и кимна. Поогледа се наоколо. Видя че няма никой и си каза:
-Жалко за момичето. Той ще се възползва от нея. Но аз ще му попреча. Ще го спра. Знам какво иска...
Диего тръгна към училището мълчаливо...