Красивата поляна

Сълвър се стресна леко от резките му движения и се огледа като освети около себе си.
-Сигурно е от клоните на дърветата , хайде да излизаме по-бързо, Уилямс - подкани го тя и започна да върви напред , като следеше светлината излизаща от пръчката и , която осветяваше тъмната пътека.
Макар и да бе ден и слънцето да печеше гъстите и тежки корони на дърветата падаха толкова тежко над земята , че не допускаха и лъч светлина и задържаха влагата и хладнината сякаш бе една есенна вечер,която нямаше край...

Явно не бяха дърветата , и Силвър ясно видя,че и дори почувства това.
Едно заклинание е удари , но не успя да и навреди цялостно.Тя падна на земята и видя колко бързо Ерик избухна и започна да замеря непознатите със заклинания сякаш играеше дарц.
Е, Силвър не можеше да стои така и се изправи с големи усилия,за да му покрие гърба.
-Внимавай!-викна и той веднага щом е бе забелязал , а тя му се усмихна и му намигна с простите думи:
-Не се тревожи , ти не се разсейвай !- без да го поглежда и в този момент насочи ръка към него и извика:
-Круцио! - и в този момент се чу как тяло пада гърчейки се точно зад Ерик.

Силвър пое дълбоко въздух , задъхана от всичко това и щом най-сетне осъзна,че бе стиснала силно ръката му , тя се стресна и го пусна рязко.
След това отклони погледа си и се огледа.Всичко бе страшно красиво.
Силвър направи няколко крачки , пообиколи , огледа и накрая с усмивка каза:
-Великолепно е !
Усмивката и се бе разляла по лицето и и белите и зъби служеха като малко огледало за слънчевите лъчи.

Силвър внимателно огледа извивките на здравото му тяло и се усмихна докато той бе с гръб към нея.Но уви , щом той се обърна тя веднага извъртя глава.
-Ела и ти .. - повика е той.
Силвър се замисли,като погледна към него,а след това и наоколо..Е, това място бе пусто , единствено щяха да е видят Ерик и птиците чиито песни се чуваха от из клоните на дърветата.
-Аз ... не знам дали тази идея е добра, Ерик - каза му тя замислено и продължавайки да оглежда и ходи наоколо , като бе скръстила двете си ръце притеснително.След това се сети,че за пръв път от толкова години го бе нарекла с малкото му име , а така уважително по фамилия,както правеше принципно.
След това изтри разтревоженото изражение от лицето си и свали роклята си , после свали високите си обувки и стъпи в хладката вода,като бе останала по бельо , а косите и се вееха от лекия бриз.

Силвър се разсмя щом чу думите му и положи ръка на дясната му буза и каза:
-Стига,Ерик,знам ги тези номера - а след това бързешката оттегли ръката си и здраво е кръстоса с другата.
После се загледа разсеяно напред и реши да отклони вниманието си като отговори на въпроса му.
-Невероятно е , как го откри? - каза тя като го попита на свой ред и заигра ръцете си с падащата вода.

Силвър проследи движението му и леко потрепна.
-Аз ... не знам ,дори не видях лицата им? - отговори му тя, а после се замисли , обърна се към него и щом видя колко е близко сякаш се стресна и допълни :
-Мислиш ли че все още може да са там ? ... Сигурно са тук заради мен , не мислиш ли ? - по лицето и се изписа тъга..
Нямаше друго логично обяснение да ги издебнат така освен нападението да е било за нея .. едва ли би било за Ерик.

В този момент Силвър бе забравила за всички тревоги,дори и за нападението преди малко.Явно от падането във водата главата и се бе проветрила.
Ерик е пръскаше,а тя му отвръщаше и се смееше гръмогласно,като тичаше из водата и размахваше ръце като волна птица.
-Не е нужно да убиваш никой,добре знаеш,че мога да се грижа за себе си - каза му тя и изпрати една голяма струя вода към него и се усмихна невинно и чаровно

Всичко стана толкова бързо и докато се усети Силвър почувства устните на Ерик по своите , а сърцето и затуптя бързо и в този момент той изрече:
-Силвър...Наистина много те харесвам..
Тези думи е накараха да потрепери и в този момент тя глътна езика си и забрави да говори ..
-Аз... - едва изрече тя и се обърна с гръб към него , докосна устните си и се замисли дълбоко..
-Аз.. -отново понечи да говори тя , но сякаш нямаше сила ..
Силвър направи няколко крачки напред и се замисли дали да излезе от водата .. дори не знаеше какво да му каже , не се бе чувствала така от както двамата се бяха разделили ...

Силвър прокара ръце по врата му и щом чу последните му думи ,тя се усмихна и ръцете и спряха да треперят.Изведнъж се почувства сигурна и го прегърна силно.Въздъхна тежко ,а после надигна глава,погледна го в очите и го целуна.
-Никога не съм те мразила,Ерик..мислех си че знаеш това - каза му тя щом целувката свърши и прокара нежно ръка по очертанията на лицето му.

Силвър се усмихна и протегна ръка към красивата пица,като съвсем леко погали лъщящите и пера.
-Ами твоя покровител? - попита е Ерик и Силвър хвана пръчката си.
Размаха е съвсем плавно и леко с ръка, а после посочи към близките храсти и от там се подаде голям,здрав,млад ,черен еднорог.
-Ето го .-каза тя и се усмихна отново , а еднорогът престъпи напред ,като се спря на няколко метра от Ерик.

Силвър се засмя и каза на свой ред:
-Така ли ?Да нямаш температура?-и се надигна и целуна челото му , като го бутна назад и се засмя.
-Даа..мисля че си доста топъл - каза заключително тя и му се оплези детински.
Някак си в този момент главата и бе напълно празна и тя не мислеше за нищо .. това място бе толкова пленително ,че ако не знаеше , че магията че съществува би си помислила че е в Рая...

-Ами .... -замисли се Силвър като го проследи с поглед и огледа тялото му внимателно докато стоеше под сянката му.
-Ти как мислиш? - после го попита тя като се надяваше отговора да не е отрицателен,защото това нямаше да и хареса много ... Щеше да го приеме като поредната му игра ии едва ли щеше да и е удобно да го погледне някога отново.Все пак да му се върже щеше да бъде най-голямата и грешка.

Силвър чу непознатия глас и първоначално се стресна .. помисли че е някой от нападателите.
Е, оказа се ,че Ерик явно го познава и каза рязко и никак приветливо :
-Какво правиш тук?
-Нищо! Просто исках да предупредя младата госпожица да не се залавя с теб, защото на втория ден ще я оставиш, както остави всички други.
-Между другото, госпожице! Аз съм Диего, Диего Слайдър! - каза чернокосото момче и се поклони!
Силвър се изуми от етикецията му и стана и се представи за да отвърне на уважението му.
-Силвър МакКонър , директор на Хогуортс. - се усмихна като подаде елегантно ръка

-Не знам какво точно става между вас двамата ,но не мисля ,че ме засяга или не мисля да се меся.Не се влияя от чужди мнения и не ме интересува какво е правил с братовчедка ти.Съжалявам..-заговори Силвър с делови глас и после се усмихна мило и небрежно.
Беше и много интересно от къде това момче знаеше за това място,следеше ли ги , той ли ги бе нападнал??

Тъкмо щях да отговоря,но естествено трябваше нещо гадно преди да стане и то стана.Диего се появи изведнъж.Бях направил огромна грешка като му бях казал за това място.Веднага щом се появи веднага отвратителното и строго изражение се върна на лицето ми.
-Не съм по-досаден от теб.А относно твоята братовчедка,тя беше една развратница.Само дето с теб не е легнала.
Изсмях се на изражението му.
-Между другото Силвър смятам за необходимо да вметна,че този човек е вампир..Ако те хареса няма измъкване..Освен да го убиеш!
Изражението на лицето ми се промени и аз му стиснах ръката и го прегърнах приятелски.
-Как си,приятел?