Коридорите

Това беше второто място по което ежедневно преминаваха ученици с книги в ръка.
Те бяха изпълнени с гласове,писъци -изтерични или предизвикани от нещо
забавно,смехове и шепоти я от някой който пошушва нещо на другар или от
влажните стени.
Вечерта обаче те бяха празни.По тях минаваха само учителите,а тук там в тъмните ъгли се мяркаше някой ученик дръзнал да излезе след вечерния час.
by Alija

Тази ранна сутрин Силвър бе събудена от красивия край на един приятен сън и щом се оправи тя се запъти към коридорите,по които отново се чуваха детски гласове.
Силвър пое дълбоко въздух щом прекрачи прага на стаята си и с усмивка закрачи по мраморните плочки на един от големите коридори,които водеха право към голямата зала.
Слънцето съвсем бегло и плахо едва препичаше през стъклата на големите прозорци и осветяваше свежото и лице.
Силвър имаше чувството ,че това бе началото на един хубав ден , а и да се надяваме и на една ползотворна и добра година.
Покрай нея претичаха няколко ученика , явно прегладнели през дългата нощ,защото часа бе едва 7 сутринта.
Тя се учуди,че има такива ранобудници и с усмивка им подвикна:
-Спокойно,закуската няма да избяга!
А след това учениците се спряха подкосени и бързо смоталясаха :
-Добро утро госпожице МакКонър! - явно не е бяха видя ли и сега се бояха от това да не им се скара , но уви щом видяха топлата и и приветлива усмивка , очичките им проблеснаха и те продължиха пътя си...

-Удоволствие?...Хм , не ти личи особено - каза му тя вместо поздрав и изпрати приветлива усмивка към него.
След това се огледа и щом чу предложението му явно нямаше право на избор щом той е подбутна леко да върви и тя просто закрачи редом до него.
-В такова прекрасно утро , как бих могла да се чувствам зле , а и ето още една година започва тук , надявам се да да бъде хубава! -отговори му съвсем искрено тя а после попита на свой ред , като продължаваше да наднича през прозорците и понякога да премигва ,заради слънцето ,което блестеше право в очите и :
-Ами вас какво ви води насам толкова рано ? - и се усмихна обръщайки погледа си върху лицето на високия мъж до себе си

-Липсвала съм ти значи ... интересен факт - отвърна тя на свой ред и се засмя съвсем волно.
После отклони отново погледа си от него и продължи да върви гледайки през прозорците ,които пропускаха слънчевата светлина в коридорите ..
И ето че покрай тях претичаха още няколко ученика ,които също нямаха търпение да похапнат от вкусотиите ,чакащи ги долу.
Уви обаче Уилямс реши да ги скастри,че трябва да поздравяват, а на свой ред Силвър скастри него.
-Не , какво има ? - после го попита тя щом чу въпроса му и някак се стресна.

Силвър усети как една енергия напира в ръцете и щом видя това и искаше просто да разкъса вестника ,но не го направи.Тя пое дълбоко дъх , усмихна се нервно и каза :
-Нека пишат каквото искат , всички знаем ,че не е така .. и всички знаем ,че нямам нищо против мъгълите ! .. - и погледна Уилямс право в очите , като изражението и бе станало сериозно.
-Ако видиш или чуеш нещо подобно , моля извести ме .. - и ето че усмивката и отново се завърна и тя продължи да върви .

Силвър се усмихна и определено една разходка извън училището би и се отразила доста добре.
-Нямам претенции,където ме отведете , Уилямс .Една разходка извън училището наистина би ми се отразила добре. - отговори му тя и се усмихна чаровно и искрено, зарадвана от предложението му.
От доста време не бе излизала извън училището за разходка или нещо друго,което не включваше работа.В последните дни бе затрупана с ангажименти ,но уви за сега всичко беше наредено и готово за новата учебна година.