Една година по рано

Тъмнина. Непрогледна и зловеща. Плашещи звуци от клоните на старите изсъхнали дървета по края на пустата улица в края на изоставения град.
Шум. Углошителен и монотонен. И изведнъж светлина, съпътсваща от покартителна тишина. Последната улична лампа, преди завоя към лудницата започна да премигва, като се чуваше толкова силно, сякаш стар ръждясал влак минаваше покрай някое село по средата на ноща. Под слабата светлина на лампата лесно се виждаха нежните черти на тъмната и ниска фигура.
Малко момче с русолява коса стоеше изправено под лампата. Тъмните му очички блестяха. Една сълза се отрони от дясното му око, като бавно се стече по бузата му, стигна ясно изразената му брадичка, и падна върху прашасалата улица.
- Съжалявам мамо! – потърка окото си, с едната си ръчичка, докато махаше на сянката в далечината с другата.
Шарлот стоеше неподваижна, изцяло неподготвена, и определено изплашена.
_________________________________________________________________________________
Съдудих се с писъци ,тези кошмари нямаха край ,а не можех да спра да ги сънувам.. Станах от леглото ,минавайки с ръка през косата си ,за да я пооправя малко. Влезнах в банята и си взех един бър душ ,застанах пред оглеалото и вързах косата си на конска опашка ,а след това отворих гърдероба и се облекох набързо, не можех да седя повече в стаята за това, набързо излезнах и реших да се разходя малко около училището ,все още не беше започнала годината и имах доста свободно време. Седнах на една пейка и се загледах в едно дърво ,срещу мен замисляйки се за съня си, бях толкова замислена ,че не виждах нищо ,само едно празно пространство. Последните месеци всяка вечер сънувах един и същи сън ,и нямаше какво да ми помогне , не можех и да разбера какво значише този сън ,а това беше основната причина да ме човърка толкова...