Помещението

В мига, в който Моргана пристъпи прага на библиотеката, я лъхна мирисът на остарели книги и пергамент. Вътре, както винаги, цареше абсолютна тишина, нарушавана само и единствено от издайническото проскърцване на някое-друго паче перо (дано мадам Пинс да не разбереше, че някой е вкарал мастило, иначе на нарушителя лошо му се пишеше!)
Девойката обожаваше това място. Тук се намираха истинските й приятели - книгите - единствените, които можеха да задоволят неутолимата й жажда за самоусъвършенстване, изгарящата й мания за величие....
Разбира се, литературата, от която наистина се интересуваше, не се намираше в точно това помещение, а на друго, значително по-интересно място: Забранения отдел. Разбира се, за нея бе детска игра да си издейства разрешително: просто трябваше да намери някой по-нехаен или отвеян учител, който да й даде подписа си и - готово! - можеше да се рови колкото време си иска сред хилядите томове забранена магия; ако искаше, дори по цели нощи...
Потънала в тези размишления, Моргана дори не забеляза профестор Катрин Мемориал, която незнайно кога се бе озовала точно зад гърба й. Директорката стоеше на мястото си, застинала като древногръцка статуя, и я гледаше съсредоточено, може би дори намръщено, сякаш се надяваше да я улови в извършването на нещо нередно....
Интересно. Какво ли се въртеше в главата й...?

Два ли някой както и самата Катрин знаеше какво точно тя търси в библиотеката.Принципно не се свърташе там много , нямаше навика да влиза сред големите полици със старите книги на замъка.Обикновено имаше имаше всичко нужно в кабинета и стаята си.
Катрин дори и не поздрави никой като влезе , бе смръщила вежди и гримасата и издаваше само и единствено едно нещо - някой бе згафил.
Слидерин отново бяха направили поредната беля .. или поне източници на информация водеха до тях (както обикновено). Тази война на Грифиндор и Слидерин побъркваше Мемориал.Тези деца на моменти таяха толкова много гняв и омраза в себе си ,че скоро едва ли не от тормозът който си причиняваха един друг щяха да започнат да се избиват.
Е , както и да е ...
Катрин бе решила този път тя да се заеме лично със случая.
-Г-же Морт , да ви говори нещо днескашната случка ? - попита Катрин дългокосото момиче.
Зад гърба на Мемориал един Слидеринец се опита да се промъкне , а Кат само допълни без дори да се обръща :
-Така както си тръгнал , гледай щом излезеш от тази врата да се намериш веднага в кабинета ми.

На Моргана, разбира се, днешната случка й говореше много...
Всъщност може би много повече, отколкото на всекиго другиго.
Но въпреки това дори не трепна при думите на директорката. Изражението върху лицето й остана спокойно и напълно безразлично, все едно я бяха попитали колко е часът.
А сега идваше ред на играта.
Директорката не падаше от Марс и не можеше да бъде лесно заблудена. Особено пък от Моргана, на която нямаше абсолютно никакво доверие. Всъщност профестор Мемориал никога не я бе хващала в действие; но въпреки това усещаше.. със сърцето си усещаше, че има нещо недобро в това момиче. От него лъхаше на.. тъмнина. Мрак, пустош, студенина. Дали беше заради очите му, или онова мъничко високомерно мускулче, което издайнически пулсираше в ъгълчето на устата му? ...
Моргана си придаде неразбиращ, съвсем бегло заинтересован вид. Тя повдигна леко веждата на дясното си око за по-голяма достоверност (осъзнаваше добре, че жестовете на тялото играят голямо значение в битката на подсъзнателно ниво).
- За какво говорите, професоре? - попита спокойно, нито твърде тихо, нито твърде високо.
В крайна сметка и на двете бе напълно ясно, че Моргана е замесена.
Въпросът беше кой ще победи в играта на думи...

-Говоря за днескашния пореден сблъсък между Грифиндор и Слидерин. - уточни Катрин , като скръсти ръце и се огледа из библиотеката.
Макар ,че се стремеше да говори тихо и съвсем недоловимо , всички присъстващи в библиотеката бяха наострили уши и замръзнали ,за да клюкарят излишна информация.
Принципно Мемориал мразеше слухтенето , но в момента съвсем не и се занимаваше със странични неща от темата.
-Не ме карайте да повтарям Г-це Морт. - поде отново Катрина.
Директорката не бе от тези лошите ,чиито нерви се късаха лесно , за това едва ли щеше да и омръзне да разпитва момичето дори и цял ден.
Лошото беше там ,че имаше доста работа тези дни и нямаше време за игрички. Ако момичето не проговореше то тогава щеше да се случи нещо с целия дом Слидерин.

_ О. - по устата на Моргана се разля иронична усмивка - За това ли говорите! Дочух за случилото се, професоре, но ... само толкова. Цял ден съм в библиотеката. Госпожа Пинс може да го потвърди.
Разбира се, че можеше. Все пак Слидеринката й бе приложила мощно убедително заклинание... на момичето му се налагаше да го използва толкова често, че в поведението на "жертвите" вече не се забелязваше дори най-малката странност, дори най-незначителното отклонение от нормалното.
- Трябваше да потърся информация за специфичните свойства на светения пелин при пълнолуние... Но се увлякох толкова много, че дори не усетих как минава времето... - Моргана хвърли невинен поглед към старинния часовник с махало - О.. Но нима е станало толкова късно? - учудването й звучеше напълно убедително, истинско и искрено; като нищо някой можеше да си помисли, че току-що се е съвзела от петчасов транс.