Стаята на Ерик

Тук се намираше тя

Със Силвър решихме да се отклоним малко от маршрута,защото в Кабинета и' се намираше един много "интересен" човек.Влязохме в моята стая.Там беше топло и уютно.Седнахме на леглото.
-И сега какво..Така не се бях чувствал от доста години насам.Имам впредвид този момент.
Погледнах я и я целунах.След това я хванах за ръцете.

Силвър го гледаше в очите и стоеше безмълвно.След още няколко елувки тя стисна здраво ръцете му и каза ;
-Брат ти е смъртожаден ... той дори уби невинно дете...-макар и сега да не беше момента.
После тя пусна ръцете му и седна на леглото му,като отправи празен поглед ...

-Брат ти е смъртожаден ... той дори уби невинно дете...
-Силвър..Не мислиш ли,че сега не е времето за това..Просто се отпусни.Винаги щом искам да го направя,ти измисляш нещо и спираме..Нищо не мога да направя.Той си е смъртожаден.От малък искаше да стане такъв.Много трудно ще го намерим.Отпусни се.
Доближих се до нея и я целунах по врата.
-Хайде..Направи го.
Продължих да я целувам.

-Аз .. да , извинявай просто .... - започна тя да говори отново,но се сети,че наистина не бе момента и се усмихна несигурно в неговите очи ..
Той целуна врата и а тя се отпусна в ръцете му.Ах,караше е да се чувства толкова защитена и сигурна когато беше до нея .. Последния път,в който тя се чувстваше така беше когато отново бе с него ...Спомени ,спомени...
Тя затвори спокойно очи и целуна нежно устните му ,като го придърпа към себе си ...

-Аз .. да , извинявай просто ....
Най-накрая щеше да стане интересно.Хванах я и я поставих в скута ми.Продължавах да я целувам като свалях всичко и тя също сваляше всичко върху себе си.Времето течеше бавно.Снегът отвън се посипваше бавно.В печката огънят припукваше.Останахме само по бельо.Изведнъж нещо ме налегна мързела и и' казах:
-Искаш ли да си легнем и да поспим.По-късно ще правим това,което
ще правим..
И се мушнах под завивките.Тя също се зави и легна върху корема ми.

Силвър намуси физиономия , легна на корема му за малко,изпуфтя няколко пъти и после придърпа една възглавница и се обърна на другия край като е стисна здраво и затвори очи със свъсени вежди.
Това беше страшно неочаквано.. точно всичко ставаше толкова позната и толкова хубаво и ''щрак'' ... Пробуди се красавице,време е за сън , върни се в реалността ....

Събудих се рано сутринта.Утре беше Коледа.Трябваше да избера нещо на Силвър.Излязох и като се върнах тя още спеше.Отидох при нея и я целунах по бузата.
-Хайде ставай..-казах тихо.Тя отвори очите си и аз и' поднесох закуската.Имаше препечени филийки и портокалов сок.Донесох и' дрехите и и' казах:
-Хайде,ако искаш,да отскочим до Диагон-али и след това до кабинета ти и да осбъдим какво ще правим.След това долу в кухнята да поръчаме нещата и после да се върнем тук и да довършим това,което не успяхме да направим.-усмихнах и' се.

Силвър отвори лениво очи и разтърка клепачите си.Ех,от кога не бе спала толкова спокойно и сладко..
-Донесъл си ми закуска? ... Аз ..не знам какво да кажа,благодаря ти ! -каза му тя и се протегна да го целуне по бузата.
Ами децата...какво щеше да прави с тях,училището нямаше дори украса.
Силвър отхапа един път от едната филийка,пийна малко сок и скочи от леглото като награби дрехите си .
-Хайде бързо,трябва да оправим голямата зала ! - стрелна бързо тя към Ерик и нахлузи роклята си...

Целунах я и и' казах:
-Ми добре..
Станах на краката си и я хванах за ръка.След това събрах нещата тук.
-Хайде да отидем..
И излязохме надолу.