Някъде из Лондон

Може би вече последните,едва забележими,бегли слънчеви лъчи лениво ,лениво се скриваха в западния хоризонт.Лондон както винаги бе мрачен , но и така уютен като един истински роден дом. Едва ли някой би предположил ,че точно днес щеше да вали , но това не бе никаква изненада за никой намиращ се в пределите на този голям град.

... Предполагам ,че по-късно ще се върна отново на дъжда.

Беше събота.Повечето хора обичаха дози ден от седмицата ... най-вероятно ,защото бе почивен.Уви , обаче за мен силно можеше да се каже ,че напълно безпричинно мразех този ден.
Вървях по един от големите тротоари ,запътила се към центъра на столицата. Тълпата както винаги бе голяма.Всички говореха , смееха се , а аз .. аз просто вървях.Онази позната на всички усмивка незнайно къде бе отишла ,но е нямаше на лицето ми.Аз просто вървях , бях изморена ... подразни ме дори и самата тълпа.
... И в момента ,в който си помислих ,че едва ли би могло да стане по зле заваля ! .. Просто заваля ето така от нищото. Дъжда се посипа по прашната улица , завъртя се около мен и вместо поздрав в лицето ме плисна.
Е , поне сега нямаше да вървя сама .Щяхме да сме двама - аз и над мене дъжда. Разбира се ,едва ли някакви едри капки вода ,биха ти правили компания , но все пак аз вървях с натежала коса и просто се чувствах много по - добре от преди малко... За това и ненадейно се блъснах в един случаен , съвсем неочакван човек , който буквално ме извади от тялото си.
Така де .. стреснах се много и просто измрънках деликатно под носа са без да вдигам очи :
-Прощавайте

В началото на деня се бе показало хубаво слънце и предвещаваше деня да е хубав и Хенри излезе да из града просто ей така без никаква видима причина.Та той излезе навън в началото всичко бе окей обикаляше от магазин на магазин в големия град,както всички хора.Докато вървеше покрай него всички се смееха и си говореха когато изведнъж падна една дъждовна капка след нея още една и така изведнъж заваля без предобреждение.Хенри много мразеше това ,но както и да е.Добре че се намираше близо до "Продънения котел".Забърза се когато изведнъж се сблъсках с някого.Точно сега ли трябваше да се блъска с хората в това ужасно време.Той погледна да се исвини когаро видя че това е директорката на "Хогуортс"
-Моите извинения г-жо Директор отвърна той на момичето докато двамата стояха на дъжда.
След това бързо се окопити и я погледна.

-Аз , Г-н Фицрояй - казах аз като реших да запазя етикецията си , но след това съвсем нетактично го скастрих :
-Моля , просто Катрин , колко пъти трябва да ви го повтарям , Г-жо директор само в училището - и му смигнах с око.
Дъжда се усили , а ние просто стояхме и си разменяхме безсмислени приказки.
-Какво нехайство , спряла съм те в средата на улицата в този порой , ела , нека пием по нещо топло , тъкмо ще ми разкажеш какво става в министерството. - и се усмихнах като му кимнах с глава и забързах да влезна в Продънения котел
Може би един горещ шоколад щеше да ми се отрази добре , да ме стопли след като вече бях цялата мокра ...

-Да Катрин- отвърна той и се усмихна на директорката
дъжда започна да се усилва сякаш искаше да покаже че е нещо повече за да го забележят някои от по големите климати..Та както и да е двамата магьосници бързо влязоха в 'Котлето' на завет защото навън започваше да се разразява буря.Когато те влязоха всички които бяха вътре ги погледнаха
-Боже боже , не очаквах такова внимание-отвърна той и ги спогледа и те бързо се върнаха към своите занимания.
Макар и да бе на 25 бе ръководител на аврорите и бе доста добър в това което правеше .
Той се огледа за сводна маса и намери една в един ъгъл и без да се мае направи знак на Катрин и седнаха и в следващия миг се появи един младеж
-Какво ще бъде ,уважаеми-отвърна той усмихнато прекалено дори според Хенри ..След като си поръчаха аврорът се обърна към директорката
-Какво ви води насам - попита той и я погледна

Щом влезнаха в Продънения котел разбира се бе съвсем неизбежно всички да не обърнат поглед към Хенри и Катрин.
Ах колко много мразеше това , но Фицрой бързо се погрижи за това неудобство само с няколко думи и всички се върнаха към предишното си занимание сякаш никой не бе влезнал в Котела.
-Горещ шоколад , моля -поръча от своя страна Мемориал на току що дошлия младеж и се усмихна вежливо, чакайки вече с нетърпение топлата напитка.
-Имах нужда да се откъсна малко от навалицата в Хогуортс ,която е налетяла сега около началото на новата учебна година. - отговори Катслед това на въпроса на Хенри и се усмихна , като хвърли бегъл поглед из помещението.
-Ами вие ? Нещо интересно из Министерството ? ... Тези дни съвсем се откъснах от ставащото наоколо - каза тя на свой ред с тази разлика ,че зададе два въпроса.

Той я погледна и се усмихна леко и се огледа наоколо като забеляза че някои от присъстващите наостриха уши към техния разговор.
-Както винаги Министъра все за нещо се притеснява.-отвърна той и леко сниши глас и наклони глава надолу за да го чуе само Катрин
-Има слухове за нападения от Смъртножадни над мъгълски семейства,но нищо не е доказано и Министъра не иска това да се разчува за да не притеснява хората.Но интуицията ми подсказва че нещо се задава-отвърна той и се огледа леко
-А иначе как са учениците правят ли пакости и магии извън учебно време.Като бях на техните години се забърквах в какви ли не неща-отвърна той и се усмихна широко сякаш предната чат от разговора не се бе стстояла.
-Сигурно и вие като млада сте правили щуротии а Катрин-отвърна и пак се усмихна