Когато обърках ходенето в Диагон - али с летежна пудра.

Правех го сигурно за ... стотен път. Но какво стана... дали беше желание да съдбата

или просто не произнесох нещо както трябва. След като пуснах летежната пудра в краката си и зеления огън се появи се узовах в някаква къща. Беше зловеща и стара. Веднага разбрах къде съм. Мракон - али. По най - бързия начин трябваше да излезна и да намеря карта, за прохода, през който трябва да мина, за да отида към Диагон - али. Излезнах на малката уличка и започнах да се оглеждам. Нямаше нито карта, нито ... някой добър човек, добре де... добро същество, за да ми помогне. И сега какво? Ще заживея тук... и ще стана ... смъртожадна. О, боже.. не! Вътрешно си мислех, че съм спокойна, но на физиномията ми беше изписан страха и притеснението от това злокобно място. Беше пълно със странни ... магьосници, таласъми, духчета... всякакви същества. Не знам какво щях да правя. Започнах да се оглеждам за някой познат ... съвсем случайно.

Зад нея се появи някой познат. Той я докосна по рамото, а след като тя подскочи и се обърна към него Драко я загледа и каза едно безчувствено:
-Здрасти! - след това се усмихна доволно и допълни:
-Какво правиш тук? На тази улица? - стоеше с една самодоволна усмивка и я изпитваше:
-Не знаеш ли, че тук.. може да ти се случат много.. много опасни неща.. като да бъдеш безследно изчезнала или дори убита? - доближи се до нея и допълни:
-Но няма защо да се притесняваш. Аз съм тук и ще те пазя! Нали така? - и я загледа изпитателно.

Малфой. Мразех ги. Бяха толкова..себични ии ... просто ... мразех ги. Семействата ни винаги щяха да са във вражда. И забога... звучеше толкова безчувствено, но същевременно и загрижено. Това... май не беше Малфой.

- Добре ли си? - попитах аз и продължих - Кога си бил мил с мен? Или просто, защото не сме в училиещ? - направих странна физиномия сякаш казваше: "Сериозно ли?" или пък "Какво по дяволите ти става??! " . Загледах го и зачаках отговора му.

-Млъкни! - след тези думи просто и обърнах гръб и си тръгнах. Вървях си спокойно по улицата без да и обръщам внимание. Дори казах "Здрасти" на няколко човека, които изглеждаха доста.. ненормално. Имаха черни дрехи и бледи лица. Докато правех това просто.. без да обръщам загрижено поглед към момичето се спрях, защото чух стъпки. Знаех, че Джини ще ме последва. Аз бях единственото и спасение. Усмихнах се самодоволно, докато стоях по средата на улицата и чаках да дотича за помощ.

Естествено, че ще го последвах. Какво щях да правя иначе. Когато вървеше пред мен, без мантия, без ... нищо училищно... изглеждаше ... секси. Боже... какви са тези мисли. Докато вървях зад него си представях няакви глупости. Как ... как го целувам. В същото време просто докоснах ръката му, малко над лакътя. Това го накара да забави темпото и го обърнах към мен.

- Ще ... - бяхме толкова близо един до друг, думите ми... изхвърчаха... от главата - Ъм .. ъъ... - забога.. какво ми ставаше?! НЕ можех да мисля!

Тя ме извъртя към себе си, а аз без да се замислям се доближих. Устните ми бавно се докоснаха в неините и тя усети как натиках езичето си при нейното. Имах опит в това и след като усетих как грапавото на езика ми премина в гърлото и и бавно излезе от там. Стоях и се усмихвах, като казах;
-Да.. и на мен ми хареса. - бавно извъртях поглед и попита:
-А на теб?

- След като каза И на мен, защо ме питаш... - направих малка пауза и погледнах настрани, някакъв мъж приближаваше към нас - Да, хареса ми... - допълних срамежливо аз.

Изглеждаше толкова странно. Аз и Малфой.. Двете противоположности. Дали просто се шегуваше с мен. Явно искаше да ми се подиграва после. Не знаех какво да направя. Просто стоях и го гледах. Щеше да е добре да сме на друго място, но .. явно на зловещия Драко, това му харесваше.

Усмихнах се доволно и казах:
-Така ли? Тогава ще го повторя! - доближих се и я целунах отново. Езичето ми си играеше с нея, докато ръката ми се спускаше надолу. Бавно отлепих устни от нейните и ги доближих до ушето й. Тя усети как пръстчетата ми нахално се настаниха върху дупето й, а аз казах:
-Ако искаш да те целуна отново... трябва да .. си го заслужиш - огледах се и попитах:
-Искаш ли да се скрием.. там! - и кимнах към една тъмна уличка.

- Малфой, не съм дошла тук, за да остана тук! - направих малка пауза и наклоних глава - Или да се скрия с теб в тъмна уличка... - с тих, едвам чуващ се глас, продължавах да говоря и да мънкам.

Стоях и гледах паветата на тясната уличка. Молех се или той да реши да тръгваме, или някой да дойде. Стоях и мислех. Той беше със страна физиономия, сякаш казваше: "Е, всичко разваляш!" или пък ... "Прищявки!" ... В същото време някой ме потупа по рамото, обърнах се. Нямаше никой. Малфой се засмя. Кой си играеше с мен?! Ясно. Единия беше русия надувко, който стои пред мен, но кой беше другия, или другата... Добре, че никой не можеше да чете мисли, защото щеше да си помисли: "Това е най - притесненото и изплашено момиченце, което съм виждал..."

Отдръпнах се от нея и казах:
-Както и да е! - след тези думи просто пъхнах ръцете си в джобовете и допълних:
-И без това се целуваш ужасно. По-добре да целувам някоя жаба! - обърнах и гръб и тръгнах на някъде, като допълних:
-Аз се прибирам. Ти ако искаш идвай.. ако не.. търси си някой да те научи да се целуваш! - и продължих да крача по улицата.

Моля?! Какво по дяволите!? Аз? Се целувам ужасно? Ами той... с тези езици! А и не се целувам ужасно! Забога! Полудях. Исках да му покажа, че не е така. Но дори ме беше страх да мръдна. Това място просто... не можех да се отпусна. Но накрая закрачих бързо към него и когато бях на сантиметри от него тихо казах:

- Малфой! - той се обърна. Доближих тяло до неговото. Лявата ми ръка се заклещи между неговата, която беше в джоба и таза му. Докато той се чудеше от къде му е дошло, приближих устни към неговите и го целунах. В това време дясната ми ръка се се плъзна към врата му, като мина през плочките на корема му, присламчи се към врата и просто застана там. Лявата го притисна към тялото ми и той, както и аз, усети колко близо сме един до друг. Вече го целувах близо ... 20 секунди. Естествено бях със затворени очи, но бях сигурна, че някой странник ни зяпа и ме хвана страх. Отделих устни от неговите, а той последва моите, но не ме целуна, защото аз започнах да говоря - Нека не сме тук, моля те... - дишах тежко и очестено, оглеждайки се наоколо.

Усмихнах се доволно и казах:
-Където и да е.. пак няма да можеш да се целуваш добре! - след тези думи просто се отдръпнах от нея. Хванах я през кръста и тръгнах по пътечката, като казах:
-Добре.. да те махнем от тук! - вървяхме бавно и спокойно, докато не излязохме от улицата. Намирахме се на средата на гората. Погледнах я и доближих устни до ухото й:
-Та... ще ми покажеш ли пак, как се целуваш? - и я загледах любопитно.

- Нали не можех? Толкова ли копнееж за това? - попитах го аз с дразнещ глас. Беше странно. Малфой. И аз. На саме. Защо не беше с баща си. Или защо поне не го слушаше. Какво му ставаше?! Започнах да се притеснявам за него. Но пък ината си беше типично негова черта. И на цялото им семейство. Като казахме семейство - Как така баща ти те е оставил сам, ммомче, което не може да се целува,но казва на другите, които могат, че не могат... - всъщност не разбрах какво точно казах, но се надявах поне да беше правилно.

Погледнах я и казах:
-За какво ми е баща ми? Мога да се оправям и сам! - след което се усмихнах:
-А щом казваш, че не мога да се целувам.. - започнах да я тикам към едно дърво. Приклещих я там и ръцете ми притиснаха нейните над главата й. Целунах я и допълних:
-Мога да те оставя сама.. и да си намериш някой, които може. - усмихнах се доволно и попитах:
-Пък ако искаш мога да направя магия, която ще те върне в прекрасния град, в който бяхме преди секунди?

- Ъъ... нито едно от двете... - казах аз и го загледах в очите, като започнах бавно, малко по малко да се снижавам по дървото. Нямах намерение да правя нищо с... нещото в панталоните му, но просто ... бях умалялва след всички тези.... приключения. Вече беше влизо 6 pm. Мяма сигурно се притесняваше за мен, но ако имаше нещо, определено щеше да се свърже с мен. Погледнах Малфой от долу и му казах - Не ми харесва да те гледам от долу, ще седнеш ли? - след което го задърпах, за да седне.

Погледнах отгоре и й казах:
-Харесва ми как мислиш! - след което видях, че тя иска да седна до нея. Аз седнах, като поставих ръката си на кракът й. Започнах да го галя с пръсти и попитах:
-Сериозно.. какво правиш тук, сама? Няма ли ги приятелките ти, с които се правите на супер звезди и мислите, че съм наперен, рус, богаташ? - усмихнах се мило, но нямах намерение затова.. усмихнах се, защото ръката ми беше почти в горната част на бедрото й.

- Ами ... първо - не аз мисля така, а семействата ни от край време не могат да се понасят. Второ - трябваше да съм в Диагон - али. С летежната си пудра, но... нещо се обърка. И се узовах на онова място... Какво е то всъщност? - казах аз и в същото време се сетих, че днес май аз трябваше да правя вечерята. Хиии... ами сега? Добре... спокойно, ще измайсторя нещо с магия. Въпреки че мама ще забележи. Прекарвах си ... доста добре с Малфой... дразнехме се по един доста мил начин, но в повечето случай нещата загрубяваха, а сега не беше така. Ако бях с приятелите си, до сега да беше насочил пръчка срещу мен... но... сега... е различен. Сякаш... не е той. - Малфой, какво ти има? Защо се държиш различно? - изчаках отговор, реакция... нещо..

Погледнах я и казах:
-Влюбен съм във теб! - след тези думи видях изражението й, но аз се засмях защото не можах да се сдържа:
-Не.. просто не си с досадните си приятели и може да поговорим като хората. Да се целуваме и след това да разкажа на всички, колко си зле в това! - след тези думи се усмихнах и допълних:
-А може и да кажа колко си добра в целувките, но зле в.. задоволяването на това в панталона ми - и се изкикотих зловещо.

- Щом съм без ДОСАДНИТЕ си приятели, защо продължаваш да се заяждаш с мен.. - попитах аз троснато и го загледах. Той стоеше и мълчеше. Нямаше да му се вържа. Явно просто искаше да ме използва. Махам се! Подпрях се на ръцете си и започнах да се изправям... мислейки за това дали той ще ме спре... ако държи на мен - да, определено, но ако е искал да ме използва - рабзира се, че не.

Изправих се преди нея, като застанах пред нея. Спрях я и казах:
-Не! Аз се махам! - обърнах се и започнах да ходя, но се спрях. Тя стоеше още до дървото, а аз се засилих към нея. Притиснах я там с тялото си и започнах да я целувам, като езичето ми си играеше с нейното. Усмихнах се и казах:
-Така де.. оставам! Но и ти няма да помръднеш!

Хм. Не ми харесваше как ми говори, но определено ми допадаше как действа. Странно. Имах чувството, че си падам по този Драко. Не знам какво ми ставше, но също имах чувството и че си падам по лошите момчета, като него и другия Слидеринец .. Оуен.

- Това заповед ли беше? - попитах аз след което погледнах към короната на дървото и изпънах врат, смеейки се, а после отново го погледнах. Ръцете ми се кръстосваха зад врата му, а телата ни бяха на милиметри. Беше... романтично, защото беше почти залез. Ами сега... какво да правя. Нямах представа какво да му кажа... Беше ме страх да не започне да се заяжда и да развали всичко.

Изведнъж те чуха глас зад тях. Рик каза:
-Какво правиш Малфой?
Той ме погледна.
-Не ме карай да повтарям. - погледнах го намръщено, със сериозно намерение.
Приближавах се към тях:
-Защо се възползваш от това красиво момиче???

Продължих да обсипвам вратлето на Джини с целувки. Чух някакъв глас зад гърба ми, но просто го игнорирах. Ръцете ми се плъзнаха по крачетата й и попитах:
-Джини.. искаш ли да бъдеш мое гадже? - и зачаках отговора й.. надявах се да чуя положителен, защото имах много идеи... за нашата връзка.

- Малфой... ти... какво ти става? Въобще пука ли ти за мен? Никога не си ми обръщал внимание, какво искаш от мен? Какво ще намажеш, когато си с мен? - задавах въпросите си аз почти викайки. - И момчето говореше на теб! - допълних аз, като вдигнах ръка, за да му покажа момчето зад него. Не знам дали не го беше чул или просто не искаше да го чува, но аз го направих. Развиках му се. Надявах се да не се разсърди или нещо такова, просто на мен ми пукаше дали той има чувства към мен или съм просто поредната. Въпросите изникваха в главата ми със скоростта на светлината.

Ръцете ми я пуснаха и казах:
-Егати отговора.. както и да е.. зарежи! - след като казах това просто се отдръпнах от нея. Преглътнах и допълних:
-И без това си някаква писклива глезла.. оправяй се с момчето, което.. ме търси... - пъхнах ръце в джобовете си и просто тръгнах по пътечката. Не ми се занимаваше с тях..

- Забога, Малфой! - казах аз и тръгнах след него като погледнах другото момче и направих тъжна физиономия. Малфой се обърна, физиономията му беше сякаш му е дотегнало от мен - Просто исках да разбера дали наистина ме харесваш, или съм поредната... Какво толкова казах, защо винаги се ... - не можах да продължа изречението си, защотоо..

Обърнах се към нея и застанах лице в лице с момичето. Стоях и гледах в очите й, като казах:
-Аз ли дали съм готов? А ти? Ти би ли желала да те видят с Драко Малфой? Би ли желаа да ни видят да се държим за ръце? Да се целуваме? - след това посочих сополанкото и допълних:
-Защото всички ще са като него. Ще кажат, че се възползвам от теб. Как смяташ? Дали е вярно? Възползвам ли се от теб?

- Драко, - след което момчето се изсмя, изгледах го заплашително. Много добре знаех, защо се засмя. Проблема беше името му. Но никой не избира родителите си, които ще изберат името му. А и аз харесвах името на Малфой. Драконите се много силни създания. - на въпрос с въпрос не се отговаря, но щом ме питаш. Ще ти отговоря: Не ме е срам или страх от това, че ще съм с теб. Дори точно обратното, ако съм с теб ще се чувствам защитена, но въпроса е дали не съм поредната. И не мога да кажа това, защото аз те харесвам истински, но не съм нито в ума нието в тялото ти, за да кажа дали Ти изпитваш същото! - след което просто зачаках отговора му, прегръщайки го.

Усетих прегръдката и казах:
-Да си чувала за предишна? Да си чувала Драко да се е разкарвал с някакви фукли и да му е пукало за тях? Не.. защото до сега не съм излизал с момиче.. не съм целувал момиче и да.. ти беше първата ми целувка! - след тези думи я погледна в очите и допълни:
-За това съм толкова зле.. сега разбра ли? Сега пука ли ми или пак да се преструвам на безчувствено богаташче и да си ходя? - и я загледа любопитно.

- Хей, хей, Хеееейй... - казах аз три пъти поредно и бързо, като на последното удължих звука "е" и се приближих към него. - Не си скапвай настроението заради някаква идиотка като мен. Аз.. съжалявам! - казах аз чувствено и от сърце. Прегърнах го още веднъж, но този път с още повече сувство и доближих телата ни максимално, за да ме усети близо до мен, да се почувствам сигурна, а и той. Ухото му беше залепено за бузката му, по която падна една сълза. И аз не знаех защо плача. Избърсах я с ръката, която беше по - близо до лицето ми и прошепнах в ухото му - Да, ще бъда с теб, спокойно. Както и ти с мен, нали? - исках да се убедя аз, след което изчакахреакцията му.