Смъртожадни

Име:
Години:
Кръв:
Пръчка:
Талисман:
Характер:
Външен вид:
История:
Снимка:
Лик на героя :

Дезмънд Лесбърн

26 години

Владетеля

Кръв: Чистокръвен

Професия: Смъртожаден, но като изключим това, притежава имение и обработваеми земи към него в покрайнините на Ирландия.

Пръчка: 30, 5,неогъваема, махагон, сърдечна нишка от дракон.


Покровител: Бяла мечка

Талисман: Семейна реликва, представляваща медальон с инициалите на самият Дезмънд, негов пра- пра- пра- пра- пра роднина.

Описание:Той притежава най-сладката муцунка, която можете да си представите, но това го прави един от най- опасните престъпници в момента. Чарът му просто привлича жертвите на масовите убийства, чиито сценарии принадлежат на самият Дезмънд. Много харесвам сините му очи и като всеки създател, съм тук, за да похваля героя си с неустоима външност. Макар да прекарва повече от пет години в затвора, те се отразяват слабо на външността му, след бягството си, възвръща всяка една красива черта на лицето си, а белезите от Азкабан вече не съществуват външно, освен, може би, тези, останали от болезнените удари на камшика. Всичко е заровена в психиката му, което май е по- лошият вариант.
Привлича достатъчно погледи, за да не страда от липсата на внимание по каквато и да е причина. Притежава почти неустоима усмивка, която показва общо взето само когато поиска, малко неща могат да го накарат да се усмихне.

Характер:
Много е раздразнителен понякога.Като го хванат лудите може да
спори за най-безмислени неща с часове и най-накрая просто го оставяш да спечели спора, защото ти е омръзнало да го слушаш как повтаря обратното, а той винаги държи на мнението си, било то грешно или не. На моменти е много лесно да го манипулираш и да си правиш с него каквото ти душа поиска, но в повечето случаи Дезмънд дърпа конците доста умело. Всъщност е като малко дете, ако му дадеш близалка ще те обича до
следващия път, в който му я дадеш и тогава пак ще те обича(нека близалка бъде метафора, няма да ми стигне времето да изписвам всичко, което го удовлетворява. Ще разберете сами). Кажи му, че Дядо Коледа не съществува и ще циври цял месец и накрая ще дойде и ще ти заяви, че ти като си бил непослушно дете и не ти е носел подаръци, не е негов проблем.
След излизането му от Азкабан, нещата малко си промениха. Стана малко по- хладен, нервен и не толкова спокоен колкото беше преди, никой не можа да го накара да съжалява за постъпката си.
А ако не ви се вярва, че толкова добра, на пръв поглед душа, може да е извърши престъпление, то значи историята му ще бъде в пълен разрез с горе написаното.


История:18 ноември 2004 година
Заглавие на първа страница в Пророчески вести:
"Масово убийство на мъгали и магьосници в покрайнините на Мейдстоун. Министерството все още издирва виновниците за това злодеяние."

- Дезмънд, предай се, сине!- наставляваше паникьосано Вантермина на сина си.
Тъмнокосият мъж, облечен в тъмна роба, по която си личаха няколко кръпки, появили се след паданията му от предната нощ, когато му се наложи да бяга от онези кучета, които често бе чувал да наричат пси хрътки. Знаеше, че макар да себе измъкнал за малко, то вече бяха уловили следата му и отново щяха да го подгонят без време, а малко след това щяха да стигнат до домът му и именно тук да му видят сметката. Не! Не и сега, поне не в този живот, щеше да се справи с поредното бягство.
Напъха и последните си дрехи в куфара, изправи се и извади пръката си от вътрешния джоб на мантията. Замахна, а ципа на куфара и кожените колани се закопчаха, стягайки здраво куфара, за да не изпадне нищо от него.
- Изчезвай, майко!- яростно я бутна настрани Дезмънд и мина покрай нея най- безцеремонно, влачейки куфара след себе си.
Излезе от старата си стая в имението Литенбърг и забързано тръгна по коридора към стълбите за партера и следователно към вратата, която му гарантираше излизане от тази сграда. Знаеше, че макар в момента да се намираше в полите на Дъблин и изобщо да не беше близо до мястото на въпросното престъпление, знаеше, че ще обвинят него, че вече е натопен, а по петите му има десетки аврори. Заслиза по стълбите, а куфара се опитваше да се преобърне всячески, докато падаше със стълба надолу, небрежно повлечен от ръката на Дезмънд.
Вентермина вървеше след него, повдигайки полите на дългата си рокля, за да не се спъне в тях. Протегна се и хвана синът си за рамото, но веднага беше отблъсната с такава сила, че я накара да залитне и да се стовари на едно от стъпалата. По лицето й се стичаха сълзи, каквито само една майка можеше да има на лицето си, молбите й очевидно не даваха резултат върху Дезмънд, който вече бе излязъл навън, загърбвайки целият си живот до сега, а неговата мила майчица имаше само и единствено силата да извика последни думи след него:
- Проклет да си, Дезмънд Лесбърн! Проклет като баща си!

Прокобата й като че застига Дезмънд, където и да отидеше, което затрудняваше силно опитите му да се укрие, а те включваха Саудитска Арабия, България, Русия, та дори Япония, но сякаш нито една от тези страни не му даваше нужното спокойствие, докато на 25 март 2005 година не попада най- накрая в клопката, заловен от няколко от най- опитните аврори на министерството на магията. Отвеждат го обратно в Англия и дни по- късно бива осъждан за масовото убийство, на доживотен престой в Азкабан, от където се измъква 5 години по- късно, заживявайки що годе мирен живот, все още изпълнен с бягства. Установява се трайно точно там, където никой не би го търсил, под носа на всички в амият Лондон, но често изчезва сякаш никога не бе съществувал.

Добре дошъл , само моля те ми дай лика на героя си !

Jackson Rathbone

Мерси ^^