Забранената гора

Тя беше забранена за всички ученици,откъдето и идваше самото наименование на гората.

Забранена, забранена, колко да беше забранена. Знаех, наистина че мога да си изпатя, ако г-ца Мемориал, разбереше къде съм в момента. Но пък аз си бях доста любопитна, въпреки ,че никога не бях нарушавала правилата ,този път реших да се разходя там в " Забранената гора". Веднъж и аз да бях взела решение да прескочка правилата. Навлизах все по - навътре ,а в гората ставаше все по тъмно ,по земята се стеляше гъста мъгла ,а аз не можех да видя къде стъвам , за това вървях бавно и внимателно на пред ,напрягайки очите си ,само и само да видя да не се спъна някъде ,като се знам колко непохватна бях преди ,не че сега не съм де ,но скоро време не ми се беше случвало да се спъна някъде или да падна. Както майка ми казваше " Момиченце ,та ти дори и на правото падаш". Поклатих глава не исках да се сещам за нея... Беше ми много мъчно ,но и не съжалявах ,че ни е напуснала. Малко по - малко почвах да се замислям ,дали щях да мога да намеря обратния път , така де надявах се да го намеря.. Въпреки ,че до сега не се бях губила ,но просто в този мрак и мъгла можеше да се случи всичко ,чух някакво виене в дълечината ,а след като продължих напред ,чух нещо да шуми в храстите и застанах на место. Осетих как тръпки ,започнаха да побиват тялото ми и как пръстите ми се свиха в юмруци ,молейки се да е някое зайче или някоя лисица ,въпреки че не ми се вярваше тук да има такива...

Дезмънд се приземи на пътечката, а мракът, който го обвиваше се разсея бавно и някак нежно от него, изчезвайки във въздуха сред дърветата. Листата прошумоляха сякаш тревожно, много тревожно, но после всичко се успокои и стана тих и тъмно като в рог. Единственото, което виждаше пред себе си бяха няколко драки, които се бяха закачили за края на наметалото му и дебелият стълб на едно дърво, което запречваше гледката към всичко друго. Никак не ми харесваше това положение, но когато имаше задача я изпълняваше, а когато трябваше да се покрие за известно време се покриваше, както правеше и в момента. Вдигна пръчката си във въздуха и я размаха лекичко.
-Лумос.- прошепна съвсем тихо Дезмънд с гърления си глас и в миг синкавата светлина огря малка част от простраството пред него, достатъчно че да успее да откачи наметалото си и да прескочи драките, за да излезе на самата пътечка.
Наостри слух и се спря за малко. Изгаси светлината на пръчката си и завървя напред бавно, опитвайки се да не издава нито звук, който можеше да го издаде. Явно някой ученик не спеше тази нощ или пък зайчетата бяха излязли навън, за да изконсумират брака си под звездите. При следващите звуци застина на място, можеше да се закълне, че чува нечие дихание, но не можеше да бъде и напълно сигурен. Обърна се назад, за да провери, но там нямаше никой, единствено той и тъмнината на забранената гора. Спомняше си последния път, когато беше дошъл тук. Последната му година в Хогуортс, когато беше четвърти курс, след който се върна вкъщи, за да се обучава при Вантермина. Почти нищо не се беше променило от тогава, но не можеше да каже, че беше и същото. Някак си си спомняше това място доста по- страховито с опастност за живота, а не опастност от разкритие и връщане в Азкабан. Откакто снимката му беше плъзнала в Пророчески вести не беше никак лесно да се разхожда свободно по улиците.
Когато излезе зад ъгъла на пътечката зърна лицето й. Беше го виждал веднъж в живота си и то на снимка, малко по- младо, но все пак можеше да направи връзка. Беше запечатал образа й в ума си с надпис "жената, на която смятам да изневерявам до гроб и започвам от днес". Отново накара върха на пръчкат си да светне преди да се вгледа в очите й и онази луда, издайническа усмивка да плъзне по лицето му.
-Не си избрала никак подходящо време за разходка, красавице.- засмя се Дезмънд.

Изведнъж пред мен се появи някакъв силует ,а малко след това светна с върха на пръчката си в лицето ми.Погледнах го ,но не можех да видя, много хубаво лицето му, но след като се загледах ,лицето му ми се стори някак познато ,започнах да се чудя къде бях срещала това лице ,но не изникне в съзнанието ми ,определено не го бях виждала тук ,което беше доста страмно. "Кой беше той ,и какво ли правеше тук?"- два въпроса се завъртяха в съзнанието ми..
- А защо реши ,че не съм избрала подходящото време? - попитах го аз и тялото ми се отпусна ,а свитите ми юмруци вече бяха по спокойни и отпуснати.Дишането ми се нормализира ,и сърцето ми определено нямаше да изкочи всеки момент
- Ти какво правиш тук ,сигорна съм ,че не съм те виждала нито в училището ,нито в околностите? Но пък лицето ти ми се струва доста познато ,въпроса е от къде и кой си ти? - боже имах чувството ,че мозъка ми ще се пръсне от въпросите ,който се въртяха в главата ми ,а както винаги "голямата ми уста" ги изтреля ,без въобще да се замисли..Но вече беше късно за връщане назад ,за това просто млъкнах загледана в него ,очаквайки отговорите му. Просто седях и го гледах ,забелязвайки че очите ми вече бяха започнали да привикват с малаката светлинка , разкривайки лицето му ,незнаех кой е ,но определено беше симпатичен...