Голямата зала

Тук се намираше тя

Магипортирах се в Къщата на крясъците.Войската беше готова.Сигурно щяха да съберът всички ученици от по-малите курсове и щяха да ги евакуират.Да..
-Господарю?!
-ДА,Рокууд.-отвърнах със студения си ясен глас.
-Великаните пристигнаха.Също така и дименторите са тук.Всички са готови.
Усмихнах се зловещо и безрадостно.
-Чудесно..Сега само трябва да ги накараме да се предадът.Сонорус!-казах и насочих пръчката си към гърлото.
-"Ученици и учители от Хогуортс!Не искам да ви убивам или да проливам кръв.Предайте ми своята директорка или умрете.Ще чакам половин час.Обръщам се към дом Слидерин.Присъединете се към мен.Това е съдбата ви"-призрачният ми глас спря да говори и аз махнах причката си от гърлото.
-Нека да видим дали ще дойде.

Стоях в кабинета си и изведнъж чух глас.Познат глас,този който не исках да чувам никога повече...Какво,той искаше мен?Ако това беше залога и той щеше да остави всички аз щях сама да се предам...Не бих рискувала ничий живот заради себе си ...
Хванах пръчката си , сложих бялата си мантия и погледнах през прозореца.Слезнах към коридорите и заповядах на всички да се приберат в източното крило на замъка.Там беше най-сигурно...След това слезнах до Голямата зала , за да се уверя ,че няма никой там , но имаше.Нахлух с трясък и викайки заповядах на всички да тръгват към източното крило ....
-Какво става Силвър , каква е тази гирлотия ? - попита ме един учител , а аз просто му викнах:
-Тръгвай със всички към източното крило , веднага!Волдемор напада двора на замъка!- и тръгнах напред да се огледам за още хора , а след мен последваха панирани погледи от страна на учители и ученици...
Сложих пръчката на гърлото си и казах :
-Какво искаш Волдемор ?! Защо мен , какво толкова имам аз ? - виках аз с пръчка на гърлото си ,за да ме чуе ...

Крачех сам.Хърмаяни беше в крилото на безопасно място.Намерих човека който ми трябваше.
-Директорке.Какво стана навън?
Погледнах портата.
-Трябва да се приберете.
Хванах се за стената и нещо стана.
"Драко...Помогни ни..Иначе ще убием твоите родители..Драко''
Приложих оклумантика и се махнах от онова място.Трябваше да ги спася.

Погледнах объркано към него и казах ..
-Нищо,Малфой,отивай при другите ако искаш , аз ще мисля какво да направя.- и една отчаяна физиономия се изписа на лицето ми.Сякаш се трополих върху една пейка и подпрях глава на коленете си..
-Просто ако искаш отивай в кулата , аз ще видя какво мога да направя ... - повторих аз
''Времето ти изтича'' един глас постоянно кънтеше в главата ми и ме караше да изпитвам болка в мозъка си ...