Вътрешният двор на Хогуортс

-Започвайте!-казах тихо и спокойно.
Във въздуха полетяха стотици хиляди червени,зелени и сини лъчи.След около минута се чу огромен тътен.Огромната защта,направена от учителите беше почти унищожена.Но веднага след това се възтановяваше.
-Сега!-викнах.Изтрелях един златист лъч заедно с всички.Чу се взрив и всички защитни магии на училището падна.
-Убийте всички.Оставете директорката на мен!Разрушете Хогуортс до основи!-дадох заповедите си и смъртожадните започнаха да се магипортират към училището.

-Спри ! -викнах аз с колкото глас имах.Викнах толкова силно ,че усетих прекалено остра болка в гърлото,сякаш бях погълнала стотици стъклени парченца ...
-Спри , ето ме ... Остави ги на мира,моля те ! - казах аз почти отчаяно отново с висок глас ...
Не исках никой да пострада заради мене ... не исках нищо такова.Щом искаше мен , е ,ето ме сега стоях пред него ...

Всичко беше много бавно.Почти стигнах до мястото където беше Силвър.Каква глупачка!Да се предаде заради някъкви деца.Като малко турнадо се приземих пред нея.Черния дим,който излизаше от тялото ми покриваше ръцете ми.Така бях неуязвим за всички заклинания.
-Добър вечер.-поздравих високо и ясно.
БУМ!
Една кула запада отгоре и щеше да ме халоса.Бяла светлина и тя беше разбита на прах.
-Радвам се че се предаде.
Усмихнах се студено и я погледнах.
-Малфой,бягай!
Обърнах се изненадано.
-Авада Кедавра!-кресна глупавото момче и зелената светлина беше насочена към мен.
-Глупак!
Насочих пръчката си към заклинанието и направих огромен щит.Лъчът удари щитът и се чу звук от гонг.Замахнах и златиста светлина светна във въздуга.Удари Драко и той полетя назад.По краката,ръцете и лицето започна да тече кръв.
-НЕ!
Чу се писък и взрив.Завъртях Бъзовата пръчка и се чу тповен гърмеж.Огромна скала се беше разцепила пред мен.

-Авада Кедавра!
Креснах аз към Черния лорд.Есетвено не уцелих,макар че заклинанието ми беше доста добро.Тъкмо се зарадвах,когато..Нещо прониза крайниците ми.Тъп удър и паднах на земята.Болката беше все едно ми беше направил проклятието Круциатус.Знаех каква е тази магия..Тряваше да кажа на Хърмаяни.Да я развали..Но...Не можех..Започнах да падам в черна дупка и изпаднах в безсъзнание.

-Малфой ! - викнах аз готова да го запратя обратно от мястото от където довтаса,но се оказа късно.
Притичах пред Волдемор и насочих пръчката си към окървавеното момче,което явно беше в безсъзнание.Излекувах раните му и викнах:
-Грейнджър,отивай до него! - и щом тя отиде ,ги изпратих обратно в източното крило.
-Никой няма да излиза от там! -викнах аз с пръчка на гърлото си.
Знаех ,че това място е най-трудно за достигане , защитата му бе много по-голяма от станалите част на замъка и щеше да отнеме дни ,за да се разруши.
Хванах пръчката си и направих заклинание,което нямаше как да ги пусне да излязат от там.
-Казвай какво искаш!-викнах на Волдемор и прибрах пръчката си ,за да ми гласува доверие ...

Усмихнах се.
-Силвър,Силвър,Силвър-започнах да обяснявам с леденостудения си глас и поклатих глава като,че ли обяснявах нещо елементарно на някой ученик.
-Нищо не си схванала до сега ,нали?-ехидната ми усмивка не падаше от лицето ми и я гледах с леко килната глава наляво.Сигурно преличах на хулиган,който се питаше какво ще стане ако продължи със своите думи.-Искам Министерството да падне.Искам да изпълняваш моите заповеди.Искам да си смъртожадна.Искам нова ера в Хогуортс.Но скоро исканията ми ще бъдат осъществени,нали Макконър?-попитах я и се доближих леко до нея все още с вдигната пръчка.-Ти ще умреш рано или късно!Помогни ми да се осъществят плановете ми и..
Един аврор пристигнах и запрати заклинание срещу мен.След това премина едно момиче от Рейвънклоу.То се закова на място.
-Аракнида!-викна аврорът и пет паяка се втурнаха към мен.Запратих ги на оня свят.След това убих аврорът с един замах.
-Акцио момиче.
То полетя към мен и се спря във въздуха като падна с тъп звук.
-Круцио!Експелиармус!Инкарцерус!-бяха трите заклинания срещу Силвър.Тя се строполи и на колене и гледаше към момичето.-Круцио!
Момичето се преви и запищя.

-Изчадие ! - креснах аз , извадих пръчката си и запратих неговата в другия край на двора.Приближих се бавно към него с насочена пръчка право към главата му.
-Създай си свой Хогуортс!Няма да промениш нищо тук! - вървях и му виках аз.
Бях изпаднала сякаш в транс на гняв, сякаш бях някъде другаде и бах готова да изтръгна главата му с ръце.Дори забравих за момичето,което умираше от болка зад мен.
-Ти,ще събереш жалките си твари и ще се ометеш от тук ! - продължих да му викам аз , а светкавици пропукаха небето и гръмотевици заглушиха отвратителните ззвуци,които издаваха троловете му.Заваля едър дъжд ,който за секунди подгизна всичко.
-Ще се махнеш и повече няма да се върнеш!Ти нямаш никакво място тук , погледни се ,ти знаеш какво значи само болка и смърт.Ти си жалък , толкова жалък , че дори самите диментори те съжаляват!Може би за това ти се подчиняват-от състрадание че си такова изчадие.Не си ли се замислял?!-сипех аз една след друга реплики,които ме караха да се чувствам по-силна.Колкото повече се разгневявах толкова по-лошо ставаше времето.Небето почерня и дъждът се засили още повече.
-Какво знаеш ти? Нищо , за това искаш всички да ти се подчинят , за да вършат всичко место теб! -викнах за завършек , като пристъпвах още и още към него с насочена пръчка.
-Авада Кедавка! - викнах силно заедно с една светкавица и зеленият лъч тръгна право към него ...

Никой не си беше позволявал да ми говори така.Превърнах се в дим.Взех магическата си пръчка и отново бях с лице към нея.Направих сложно движение и екна тътен.
-Пиертотум Локомотор!
Чу се пронизителен звук и всички статуи в замъка оживяха.Скачаха от прозорците,излизаха от вратите.Бяха адски много.Около десет хиляди.
-Сега да видим как ще се справиш мътнород!
Смъртожадните започнаха да нахлват и да се бият заедно с аврори и ученици.Навсякъде крещях заклинание и повечето улучваха мишената и го поваляваха.Армията от статуи се биеше доста добре.Макар че повечето се пръсваха.Този път Макконър беше затруднена.

-Не ме карай да съживя замъка Воледмор!-викнах му аз и в този момента насочих пръчката си към гората.След няколко секунди от нея се втурнаха всички създания,които живееха там.Езерото също оживя и сякаш с ръце от вода започна да сграбчва статуи,смъртожадни и останалите му изчадия и да ги пръска на парчета.
Драконите от замъка излезнаха и започнаха да вдигаха и размятаха във въздуха всичко,което видяха от неговите ''подчинени''...
-Авада Кедавра! -викнах аз към Волдемор ,заобиколена отвсякъде с биещи се ученици,магически създания,учители и всичко,което можеше да се бие.Дори кулите и дърветата на замъка започнаха да мачкат тварите му.
-Предай се ,нещастнико!И не съм мътнородна! -казах аз докато зеленият лъч светлина се движеше към него ,готов да го убие ....

-Достатъчно!-креснах аз и насочих причката си нагоре.Чу се удър и всички изпопадаха на земята зашеметени.Започнах да ходя бавно към момичето.
-Никой отдавна не ме беше ядосвал така.Но моите поздравления.Ти туко що спечели шарено бонбонче!-казах тихо,ясно и студено.-Сега..Кажи последно..Ще ми съдействаш ли или не!Да знам дали да убивам..
Насочих пръчката си към крилото с учениците.
-..децата.Ти си ми лесна..Само,че не искам да те убивам..Все още..

-Ще направиш такава грешка , нали?Ще се опиташ да убиеш всички в кулата.Дори не знаеш защита,мислиш ли , че бих ги сложила там ако нямаше нещо по-специално?-заговорих му аз съвсем спокойно,като очаквах всеки момента да атакува кулата.
Всичко щеше да се отрази върху него ,инъче нямаше да ги затворя там , нищо нямаше да направи , половината и повечето от тази кула беше илюзия,просто го заблуждаваше...С години хранех кулата с енергия,защото знаех,че някой ден това изчадие на мрака ще се завърне

Лицето ми беше в мрак.Но устните ми-тънки и разтеглени в усмивка,по-скоро гримаса,се виждаха.
-Имаш един час да се предадеш.След това ще атакувам..Не си мисли че знаеш нещо повече от мен.Имам внедрени хора навсякъде.СОНОРУС!
Призрачният ми глас се завърна.
-"Бихте се храбро..Нареждам на хората си да се оттеглят.И Силвър помни..Един час.."-казах и се магипортирах.

-Един час?! - повторих аз ...
''Май ти трябва почивка'' помислих си и се загледах към замъка.Защитата беше започнала да се затваря отново .До час , дори по-малко щеше да се затвори напълно...
Колкото до останалото аз не знаех какво да правя.Не можех да се предам ,защото щях да предам всички , но и не можех да рискувам живота им ... на всички...
Трябваше да го победя , а за това щеше да ми трябва да събера всички живи същества , а тези ,които не са да ги съживя ... Трябваше да свикам учителите ,за да захраним кулата още повече .... Трябваше да бъде достатъчно силна ,за да може да отрази атаката върху всички тях ...

Бях седнал в Къщата на Крясъците.Премятах бъзовата пръчка и си мислех за всичко станало.
-Господарю?
-Кажи Бела.
-Тя няма да се предаде.Мина повечето от часа поставен от вас,господарю.Няма да дойде.
-Имай търпение Бела.
Тя се приближи по-близо до мен със замечтан поглед.След около половин час се огледах.
-Нека почакаме още малко.Ще си помислят че всичко е отминало.
От далеч се чуваха крясъци и викове.Защитата им беше възтановена и чакаше само нас.
-Новият план е да нападнем учениците.Но ще чакате заповедите ми.
Излязох от прикритието си и апарирах на един хълм доста близо до защитата.Вдигнах леко магическата пръчка.
-Ааааааах!-викнах и замахнах.Резултатът беше мигновен.Тюркоазен лъч излетя от пръчката.Удари защитата и тя започа да се разпада.Бавно,много бавно.Замахнах още един път и развалих всичките защити на замъка.Нямаше да могат да ги възтановятили пък те само да се възтановят в рамките на един ден.Започнах бавно и сигурно да ходя към мястото.Двора на Хогуортс.Продружаваха ме всичките смъртожадни.Другите същества очакваха заповеди.Всички ученици и учители бяха навън.Гледаха.

Ехидната ми усмивка стана по голяма.
-Виж ти..Албус..-отбих проклятието.-Сивиръс..-запратих лъч зелена светлина към него-Хари...-още един-Потър-и последен.
Естествено той ги избегна и половината сграда зад него,но това е ме притесни.
-Ти ще бъдеш дясната ми ръка...Ела..И ще бъдеш най-силния смъртожаден,който ми е бил поданик..Ела и ще бъдеш възнаграден с умения и сила..Един Слидеринец трябва да бъде Смъртожаден...Ти ще бъдеш достоен..
Насочих пръчката си към Силвър.
-Тя няма да ти даде нищо...

Усмихнах се зловещо.
-Авада Кедавра!Дуро!Експелиармус!Инканцерус!Круцио!Локомотор Мортис!
Потър започна да гледа съсредоточено и започна да отбива заклинанията.Магипортирах се зад него и си помислих:
-"Патрификус Тоталус!"
Той засия и падна като дъска долу.
-Трябват ти повече тренировки.
Засмях се безрадостно и студено и се доближих до него.
-Мислиш че си по-добър от мен..Не става така Потър!
Пп Сори че ти контролирах героя

Усмихнах се..
-Не ти вярвам..А много мразя да ме лъжат..Ще се разправя с теб по-късно..Но директорката е моя...
Погледнах Силвър.
-Ти скъпа си моя..
Зловещата и студена усмивка се появи отново на лицето ми.Премахнах заклинанието за пълнотяло вкоченясване и се доближих до директорката.

Ще изтрия цялата страница .... вие наред ли сте бе ... накрая няма да има и никаква битка .. к'ва директорка ще поразявате вие бе ?? Аз случайно да съм писала ,че героя ми е някъде до вас ,че изведнъж решихте да го сочите с пръчки нападате с магии ... Баси Рп-то майна ... всеки прави каквото си иска ... Ще закрия темата и няма да има никакви битки .... А до тебе Патрик ако още един път насочиш магия с/у мен и кажеш ,че ме е поразила няма да видиш форума 3месеца ...

И няма да пиша ..... мен ме няма ..... изчезнала съм някъде ... умряла съм , стига сте правили драми и глупости , не можете ли да водите нормално РП без да се опитвате да завладеете каквото и да е , защото аз казвам,че замъка няма да бъде завладян !

ОК
КАКТО КАЖЕШ ТИ СИ ГЛАВНИЯ АДМИН

Погледнах двамата.Премахнах магията на директорката и доближих пръчка до гърлото си.
-Отстъпление!Плучихме каквото искаме.
Патрик ме погледна въпросително.
-Съжелявам-казах със злобничка усмивка.Въобще не съжелявах.Загледах се в директорката и след това се превърнах в гъст дим.