Кабинетът на Директора

Тук се намираше просторният кабинет на директорката - Silver McConer. Ако имате спешен проблем елате. Ако пък сте нарушили някое училищно правило три, четири пъти искате, неискате, идвате.

Дойдохме в директорския кабинет и тя седна на мястото.Не спираше да кашля напоследък.
-Пии си лекарсвата!
Седнах срещу нея и се загледах в лицето и'.
-Анапнео!
Тя успя най-накрая да се изкашля.
-По-добре ли си?

-Да,мерси ! - каза му тя и целуна бузата му със студените си устни.
След това се протегна и взе едно наистина голяма и тежка книга,после извади пръчката си и започна да разлиства тежките страници една по една.
-Ето го ! - викна тя доволно и вдигна пръчката си , като е насочи към гърдите си.
След това промрънка едва едва някакво заклинание,изкашля се тежко и ето че парещата болка в белите и дробове отмина.
-Вече съм като нова ! - възкликна тя като целуна устните му и отиде до прозореца ,за да огледа какво става на двора.

-Вече съм като нова !-каза тя и отиде до прозореца да погледне навън.Станах от стола си и отидох до нея.Навън имаше много деца,които играеха,замеряха се със снежни топки и се парзаляха върху зъмръзналата ледена повърхност на езерото.Погледнах към небето.Облаците бяха черни като катран,но иначе навън беше светло.Изведнъж навън започна да вали сняг.Винаги съм харесвал,когато става така..Тези прелестни водни форми падаха надолу и се посипваха нежно върху студената земя.Почти всеки обичаше зимата.На мен ми правеше най-голямо впечатление.Връхлетя ме една идея и трябваше да я обсъдя с директорката.Хванах Силвър за ръката и я целунах по устните.Цялата беше леденостудена.Затеглих я бавно,целувайки я ,към стола и' и я положих да седне.След това аз заобиколих катедрата и седнах на един стол срещу нея.

-Силвър...Какво ще правим за Коледа?

-Не знам .. -каза Силвър като се стресна ,че оставаха само няколко дни,а тя нямаше никакви планове..Как щеше да организира всичко за толкова малко време !? ....
-Ерик , ние нямаме никакво време ! Какво ще правя,ще бъде провал ! -каза му тя вцепенена и ужасена от тази идея ... Не можеше да позволи нещо такова ...
-Имаш ли някакви иде ? Трябва да действаме бързо ! -продължаваше да говори тя и отново стана от стола си и започна да се разхожда напред назад из кабинета си ...

Идведнъж вратата се отвори. Вътри нахълта Диего. Загледа ги как бяха седнали, дигна рамене и каза:
-Идвинете ме, но чух, че говорите за Коледа, а аз имам идеята, имам пари, имам всичко което ще ми трябва.
Диего погледна Силвър и я попита:
-Щу чуеш ли идеята ми, госпожице???

-Разбира се,говори,но ако ми хареса не искам да харчиш своите пари ,спокойно аз ще ти дам ако трябва ! - отвърна му тя и се усмихна вежливо.
След това се върна на стола си , седна ,скръсти ръце делово и зачака той да започне да говори,като тук там стрелваше някой поглед към Ерик,за да не се здърпат отново.Все пак момчето просто искаше да помогне ...

Диего видя, че Силвър се притесняваше той и Ерик да не се здърпат отново, затова каза:
-Спокойно, няма да има проблеми между нас с Ерик ако той не се закача с мен.
Диего погледна Силвър в очите и и каза:
-Искам да говоря с теб, а не с двамата. Така че ще те помоля да накараш Ерик да напусне стаята!!! Моля!!!

-Спокойно, няма да има проблеми между нас с Ерик ако той не се закача с мен.
Това можах да го преглътна,но следващото не можах и се взривих с пълна мощ.И без това не ми беше ден,за това си го изкарах на него.
-Искам да говоря с теб, а не с двамата. Така че ще те помоля да накараш Ерик да напусне стаята!!! Моля!!!
-Кой си ти да ме караш да напусна?!Кой си ти....?!Едно скапано вампирче,което само досажда...
Ръката на Силвър леко ме сръчка в ребрата да престана.
-Не ме пипай!-скарах и' се.Малко беше прекалено много драма.Мислех да изчезна.
-Добре...Ще ви оставя да си поговорите...Но от сега нататък се смятай за предупреден!Пфу..
Мантията ми се развя и аз тръгнах към вратата.Пръчката ми се плъзна от ръкава в ръката и казах:
-Локомотор Мортис.
Естествено проклятието не го удари.Затова пък унищожи една картина на стената.
-Приятен ден!
И тряснах вратата.
Пп сори

-Ерик ! -викна Силвър след него,но вече беше късно и вратата се трясна под носа и , а листовете по бюрото и се размърдаха.
-Какво толкова имаш да ми казваш,което той да не може да чуе,все пак ще ше говориш за идеята си за Коледа ,нали ?? -попита Силвър Диего ,като свъси лошо вежди и зачака обосновката му ...

Диего каза:
-Нечувадош щек невидамос.
Увери се, че дори Ерик да е отвън той няма да го чуе. Погледна Силвър в очите и и каза:
-Не искам да говоря за Коледа, а изках да поговоря с теб за нещо друго. Чух, че другите вампири си говорят, че смъртожадните ще нападат Хогуортс и ще се опитат да го превземат. Също разбрах, че те имат и човек вътре. Човек - не ученик. Това означава, че кръгът се стеснява около четирима човека. Аз, ти, и братята Уилямс. А щом не съм аз, съмнява ме и да си ти. Остава да е някой от Уилямс. Тоест Ерик или Джейкъб, а лично по мое мнение това е Ерик...

-За това ли дойдохте г-н Слидер? Да отправяте обвинение без обосновки към Ерик?.. -каза му Силвър като стана от стола си и повиши глас.
-Имаш ли доказателство ,че е той.. аз дори не те познавах до преди няколко часа и очакваш да ти повярвам,че не си ти? -продължи да говори тя , а после се засмя и каза:
-Не знам кой и какво ще напада но последния път ,в който се опитаха половината умряха .. погрижила съм се много добре, г-н Слидер,имате в предвид ,че никой не може да влезе в училището без моето съгласие,а нападенията върху училището ще се отразят към нападателя ... -обясни му тя като запази за себе си останалите подробности за защитите ,които бяха сложени

Диего я погледна и каза:
-Значи се съмнявате в мен.
-Да! - отвърна Силвър.
Диего рече:
-Е, щом е така дайте ми Веритасерум. И отново ме попитайте. Отново казвам може и да не е Ерик, може и да е брат му. Така, че не обвинявам никого. Точно затова сега ще говорим заедно и с Ерик.

-И щом ще го викаш тогава какъв ти беше проблема ,че трябваше той да излезе ? -попита го Силвър
След това отиде до прозореца на стаята си със скръстени ръце и допълни:
-Нека да те видя как ще го накараш да дойде сега ... и още от този момент ще ти кажа,че не е той познавам го от както се помня ...

-Нека да те видя как ще го накараш да дойде сега ... и още от този момент ще ти кажа,че не е той познавам го от както се помня ...
-Не ме лъжи. Знам, че се запознахте онзи ден. А аз го познавам отдавна. Преди бяхме приятели. И после той... той... той... Оффф. Не ми се говори затова.Ще отида да си поговоря самостоятелно с Ерик. Може ли, лейди???

Силвър се ядоса и викна като насочи пръчката си към Диего:

-Какво знаеш ти за мен ...Напусни кабинета ми веднага!!! - и в този момент извика Ерик

Не вярваше вече на този Диего държеше се мило,и се опитваше да натопи Ерик в нещо още от самото начало ..
В този момент совата на Силвър влетя през прозореца и кацна на рамото и,тя е погледна в очите и в следващия момент каза на Диего:
-Нещо става ! Чакай тук ! - и изфуча от кабинета си

П.п Ако случайно не си чел Рп-тата Сълвър и Ерик се познават малки .. така че не ми пиши глупости тука