Големият парк

Това бе едно от най-спокойните места в Лондон.Хората от големия град често идваха да си почиват и разпускат тук ...

Най-накрая бе дошъл почивният ден , който Силвър бе очаквала толкова много.Нямаше никакво търпение да се отскубне от гирлотията в училището и да се прибере в Лондон,за да си отдъхне малко.Тези дни бяха изпълнение с тревоги и какви ли не мелодрами.
Е, в един от онези скучни,късни следобеди ,когато човек винаги се замисля какво да прави и единственият му избор е да излезе навън , Силвър се озова съвсем без да иска в големия парк на Лондон.
Нямаше си представа какво търси там,но спокойствието не и бе излишно.За това просто седна на една самотна пейка и се загледа напред.

Най-накрая си сама-казах си наум.Трябваше да я заловим.Все пак тя беше директорка на Хогуортс и ни трябваше.Огледах се наоколо и заповядах на смъртожадните.Бях на една висока зграда и я гледах оттам.
-Заловете я!
Говорех ясно,ледено и спокойно.Дали щяхме да я заловим..Естествено..
-СЕГА!-креснах аз и гласът ми се разнесе наоколо.Смъртожадните ми се превърнаха в дим.Черен дим.Започнаха да се спускат надолу бързо и безшумно.Щяхме да я заловим за нула време.А и нямаше как да не го направим.

Изведнъж спокойствието бе разбито като чаша от китайски порцелан.Хората започнаха да сочат към небето и да викат и възкликват изумени и до някъде изплашено.Дори без да знае и още да е видяла какво има над нея,Силвър потрепери цялата и по кожата и избиха тръпки.Тя надигна глава към небето и бързо скочи от пейката.
-Смъртожадни?!-изрече тя тихо под носа си , но по погледа и и пребледнялото и лице можеше да се каже ,че това не го бе очаквала,дори не бе си помисляла за това.От къде се бяха взели?
Тя побегна ,за да се махне от очите на хората и навлезе към дърветата.Гъстите корони пречеха за всякакъв изглед,но не и за нейният.Тя ясно виждаше повече от половината град и най-вече как множество черни облаци дим се приближават бързо към нея.
Силвър извади пръчката си и е насочи към тях.Нямаше друг избор , трябваше да се бие и да разбере какво ги е провокирало..освен ако ... Той не се бе завърнал...Но това бе НЕВЪЗМОЖНО !
Тя започна да произнася заклинания и да ги убива един по един...Бяха много...Тя започна да се оглежда и какво да види ... Там на един покрив от високите сгради стоеше той - Волдемор..
-Не е възможно ! - изрече тя и се телепортира към него,като изчезна от погледа на смъртожадните.
-Я виж ти ... смяташ да ме убиеш в средата на Лондон?Много нетактично от твоя страна ,Волдемор - изрече тя стояща зад него и стиснала пръчка в ръка ...

Усмихнах се безрадостно.
-Убийте ги!-креснах на смъртожадните и се обърнах към директорката.Тя стисна по-здраво пръчката си насочена към мен.
-Силвър?Да не би да мислиш,че можеш да ме победиш?-попитах я и извадих светкавично пръчката.Едно заклинание долетя и аз го отбих.
-Не искам да се бием..Искам само да ми кажеш едно нещо.Какви са защитите на Хогуортс.Или не искаш?Искаш ли да видиш всичките ти колеги и приятели мъртви.-изсъсках аз и я погледнах зловещо.-ТАка няма да убия никой.Скоро може и министерството да падне.Искаш ли да ми кажеш или не желаеш?
Погледнах я въпросително.

-Едно бебе успя да те победи,драги..Ще се съмняваш в мен ли?!- каза тя и се усмихна вежливо както винаги.
А после щом чу следващите му думи тя наклони глава в ляво,загледа се в него , направи няколко крачки ,сякаш се разхожда делово и каза:
-Защо се върна отново?!Не ти ли беше добре така,защото нямаш си представа колко ни беше хубаво на нас без теб... - и се замисли.
Положението беше сложно , не искаше да предава училището ,но и не искаше да види всички там мъртви ... Трябваше да се върне там и да ги предупреди ...

Изсъсках като змия.Трябваше да овладея гнева си.Но защо.Замахнах бясно с пръчката си.Тя явно не го очакваше,затова малко залитна като блокира удара ми.Усмихнах се фалшиво,но усмивката ми замръзна толкова бързо,както се беше появила.Силвър беше изтреляла огнен лъч.Аз веднага го блокирах.След това креснах:
-Авада Кедавра!
Зеленият лъч заблестя във въздуха и тогава..

Силвър насочи пръчката си към зеления лъч ,опитвайки се да го обърне към него , но не се получи,бе се напрегнала прекалено много и от носа и започна да тече кръв.Пред очите и пречерня и тя падна изтласкана от силата на своята магия,а лъчът мина над нея.
В този момента тя се сети за Хари и реши ,че преди играта да е загрубяла,ще се наложи да се върне в училището.Трябваше да предупреди всички там.
-До нови срещи,драги ! -каза тя и замахна с пръчката си , за да изчезне от погледа му...

-Не!-изписках и насочих пръчката си към нея.За малко да се магипортира,но беше спряна.-Никъде няма да ходиш.
Погледнах я злобно и отново замахнах с пръчката си.Тя също го направи и двете магии рикушираха във въздуха.Моята магия удари една близка сграда наблизо и тя се напука.А нейната удари едно дърво и го запали.Долу се чуха писъци.
-Виждаш ли,директорке...Долу се изтребват мъгъли..А на теб просто не ти пука.

-Гори в ада , нещастно копеле ! -викна му тя разгневено
Не можеше нищо да направо , не и сама... Уви,той не е пускаше да се магипортира.
-Няма да избиваш мъгъли,изчадие такова ! - отново му викна тя,като се надвеси от покрива.
-Ти си един мизерник , ще се върна и тогава ще ми се молиш на колене ! ще счупя ръцете и краката ти ,така че да не можеш вече да причиниш на никого нещастие...Мизерия! -каза тя като за последно,а след това се засили , скочи от сградата и се магипортира във въздуха

-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!-креснах аз и слязох като ураган надолу.Стъпих на земята.
-ПРИБИРАЙТЕ СЕ!-викнах аз и те започнаха да се магипортират.Започнах да запращам навсякъде зелени лъчи и всичките мъгъли започнаха да се строполяват.Мраморните плочки се напукаха под мен.-ОТРЕПКИ!
Близките сгради се разбиха,взривиха и рухнаха.Фонтанът до мен разплиска водата си и изригна.След това апарирах и се върнах в къщата.