Герои на учителите

Име:
Възраст(над 18) :
Външен вид (поне 3 реда):
История( поне 7 реда):
Характер(поне 5 реда):
Снимка(задължително):
Талисман(по желание):
Лик на героя :
Учител по:
Кръв:
Пръчка:

Име: Джейсън Томас Блек
Възраст: 20 год.
Описание: "Блек, много си сладък.""Джейсън, чаровен си." - колкото и често да
чува тези фрази на възхищение, Сторм не се интересува от това, което е
отвън. Него го интересува това, което е от вътре, защото то не е
временно като красотата.
Въпреки сините си очи и тъмната си коса,
Сторм предпочита да не парадира като онези чаровно кухи "мачовци", които
свалят всичко що ходи на два крака, само и само да повдигнат и без това
високото си самочувствие и да гъделичка голямото си, извън граници,
его.
История:Преди 19 години и 9 месеца, в една болница, точно в нощта
преди Хелоуин, се ражда едно дете... Малко момченце, проплаква в тъмната
нощ и показва, че е живо и здраво. Щастливите родители се радват и още
от бебе го засипват с богатства и пари и хиляди скъпи играчки и бебешки
артикули... Малкото дете, което все още не може да говори и да изрази
мнение, живее 5 години по този начин, но в мига, в който се научава да
говори, показва на родителите си, че за него парите не са всичко.
Обучава
се в обикновено училище и води нормален живот с толкова пари, колкото и
неговите връстници. Когато е на 14 години, Джейсън отива в дом за
сираци и прави огромно дарение. Точно там се се запознава с едно малко
момче, чиято история го трогва до дъното на сърцето му. Блек го взима в
дома под своя опека за 4 години.
На 18 Хелоуин, на рождения му ден
идват много от връстниците му и момичето, в което е влюбен. След
последвалата целувка между двамата, родителите на Блек започват да се
държат с нея като боклук и да я унижават, затова тя бяга надалеч от тях и
не се връща повече. Джейсън е разбит и цяла година не излиза от стаята
си. Пише стихове, свири на китара, пише песни...
На 20 години,
започва да работи, въпреки статуса си, защото предпочита да не разчита
само и единствено на "Национална банка Мама и тате".
Блек страда от
тежка болест, но парите, които притежава, успяват да го излекуват. Точно
затова, на всеки Вси Светии, той дарява голяма сума пари не само на
домовете за сираци, но и за болници, лекуващи хора в положението, в
което бил.
Характер: Блек е мил, нежен, забавен, но и много стеснителен, въпреки професията,
с която се занимава. Обича тихите и уединени места и избягва големите
тълпи. Джейсън е човек - романтичен, затворен в себе си, човек на
поезията. Почти няма стихотворение, било то лирично или любовно, което
да не е прочел и да не си спомня като петте си пръста.
Противно на родителите си, той е мил, щедър и състрадателен. Блек
е жизнен и усмивката почти не слиза от лицето му, а смехът му е толкова
заразителен, толкова искрен... Джейсън трудно се привързва към дадено
място или предмет, но стане ли дума за човек, или по-точно момиче,
въпреки стеснението и страха от поведението на заможните си родители, Блек се привързва
адски бързо и почти винаги избързва с действията си.
Снимка(по желание): Иън Сомърхолдър
Талисман(по желание): Пентаграм
Училище: Дурмщанг

ДОБРЕ
Отивай да кандидатсваш

Име:Албус Дъмбълдор(Албус Перцивал Улфрик Браян Дъмбълдор)

Възраст:70

Описание:На снимките

История:Ех,История..Тя е много дълга..От своя страна Албус беше пристигнал в „Хогуортс“ с бремето на
нежелана слава. Едва преди година, неговият баща Пърсивал, беше обвинен в
жестока, широко разгласена атака над трима малки мъгъли.
Албус никога не се опита да отрече вината на баща си, (който бе
осъден да умре в Азкабан) че е извършил престъплението — напротив,
когато събрах кураж да го попитам, той ме убеди, че знае, че баща му е
виновен. После Дъмбълдор отказваше да говори за тази тъжна работа,
въпреки многото опити да бъде накаран да го направи. Някои все пак бяха
склонни да хвалят това действие и да предполагат, че Албус също мрази
мъгълите. Не можеха да бъдат в по-голяма заблуда. Всеки познаващ Албус
би отбелязал, че той никога не е показвал и най-дребни анти-мъгълски
наклонности. Действително неговата непоколебима подкрепа за мъгълските
права му спечелиха много врагове през следващите години.
Все пак в рамките на няколко месеца собствената слава на Албус
започна да затъмнява тази на баща му. До края на първата година, той
вече не бе познат на никой като сина на мразещия мъгълите, а като
най-добрия ученик който някога бе стъпвал в училището. Тези от нас които
имаха привилегията да бъдат негови приятели, бяхме благословени с
неговите поуки. А да не споменавам и неговата помощ и подкрепа, с които
той винаги е бил щедър. По-късно в живота той ми призна, че още тогава е
знаел, че най-голямото му удоволствие е преподаването.
Той не само печелеше всяка награда, която имаше в училище, но скоро
почна да поддържа връзка с най-признатите магьосници от това време,
включително и с Николас Фламел — известния алхимик, Батилда Багшот —
прочутата историчка и Адалберт Уофлинг — магическият теоретик. Някои от
творбите му намериха място в изучавани произведения: „Трансфигурацията
днес“, „Предизвикателствата на магията“ и „Практически отвари“. Бъдещата
му кариера изглеждаше стремителна, и единствения въпрос беше кога той
ще стане Министър на Магията. Въпреки че в по-късни години, често бе
предполагано, че е бил на ръба да заеме поста, той никога не е имал
политически амбиции.
Три години след като започнахме в „Хогуортс“, братът на Албус —
Абърфорт, също бе приет. Те не си приличаха: Абърфорт не беше толкова
ученолюбив и за разлика от Дъмбълдор предпочиташе да решава споровете с
дуели, вместо с разумно разискване. Въпреки това, би било грешка да се
сметне, както някои правят, че двамата братя не бяха близки. Те я караха
криво-ляво, толкова добре, колкото можеха две толкова различни момчета.
С уважение към Абърфорт, трябва да се признае, че животът му в сянката
на брат му със сигурност не е било приятно преживяване. Опасността да
бъдеш постоянно засенчван, беше нещо като професионален риск за всеки
негов приятел и не може да не е била по-неприятна ситуацията да бъдеш
негов брат. Когато Албус и аз напуснахме „Хогуортс“, смятахме да поемем
нормалната за тогава околосветска обиколка — посещавайки и наблюдавайки
чужди магьосници, преди да започнем да следваме собствените си кариери.
Обаче тук се намеси трагедията. В навечерието на самото пътуване,
майката на Албус, Кендра почина, оставяйки Албус за глава и единствен
който изхранва семейството. Аз отложих отпътуването си колкото можах, за
да поднеса съболезнованията си на погребението на Кендра, и след това
поех на (както се оказа) едно самотно пътуване. С по-малки брат и
сестра, за които да се грижи и малкото останало им злато, не можеше и
дума да става Албус да ме придружи.
Това бе периодът от живота ни, в който поддържахме най-малко
контакти. Писах на Албус, описвайки му може би безчувствено, чудесата на
моето пътешествие: от измъкванията ми на косъм от Химерите в Гърция, до
експериментите на египетските алхимици. Неговите писма ми разказваха за
малка част от неговото съществуване ден за ден, което предполагам е
било изключително мъчително за такъв брилянтен магьосник. Потопен в
собствените си преживявания, за мен беше ужасно да чуя, че в края на
моето едногодишно пътуване, още една трагедия е сполетяла Дъмбълдор —
смъртта на сестра му Ариана.
Въпреки, че Ариана беше в лошо здраве от много време, ударът дошъл
толкова скоро след загубата на майка им, че имаше дълбок ефект и върху
двамата братя. Всички тези, които бяхме най-близо до Албус — броя и себе
си, за един от тези щастливци — се съгласихме, че смъртта на Ариана и
чувството за вина на Албус за нея (въпреки че, разбира се, той бе
невинен) оставиха своя знак върху него завинаги.
Връщайки се вкъщи, аз открих млад мъж, който беше преживял
страданията на много по-възрастен. Албус беше по-сдържан от преди,
загубата на Ариана не беше довела до подновяване на близостта между него
и Абърфорт, а до отчуждение (с времето това щеше да се промени — в
по-късните години те подновиха, ако не близки отношения, то поне
сърдечни такива). Въпреки това, той рядко говореше за своите родители
или за Ариана от този момент нататък, а неговите приятели се научиха да
не ги споменават.
Други биха описали успехите през следващите години. Несъизмеримото
допринасяне за базата на магическото знание на Дъмбълдор, включително и
неговото откритие за дванадесетте приложения на змейската кръв, щяха да
облагодетелстват много идващи поколения, тъй както и мъдростта, която
той показа с многото присъди като Главен началник на Магисбора. Говори
се, че няма магически дуел, който може да се сравни с този между
Дъмбълдор и Гриндълуолд през 1945 година. Тези които бяха свидетели
писаха за страхопочитанието, което са почувствали, гледайки тези двама
необикновени магьосници да се борят. Победата на Дъмбълдор, и нейните
последствия върху Магическия свят, са смятани за повратна точка в
магическата история, съпоставими с „Международния статут на
секретността“ и краха на Този-който-не-бива-да-се-назовава.(Из Спомени на Елфиас Доуж)

Характер:Албус винаги е бил внимателен и мил.Много рядко можеш да говидиж ядосан или намръщен.Винаги помага с каквото може на останалите учители.Направил е много за училището,затова всички го уважават и ценят.Най-любимия му предмет е бил Трансфигурацията,затова е и преподавател по нея.Има Феникс(Фоукс).Неговия патрон е Феникс.Даже ако се вярва на мълвата,самият той може да се трансфигурира във яркочервен феникс и може много трудно да бъде различен.

Снимка(по желание):
Талисман(по желание):Не

Герои на учителите Empty

Герои на учителите 468458_You_by_DoraLovey

~ Име:
Ема Кейтлин Линч
/Emma Kathleen Lynch/

~ Накратко/Прякори:
Ема, Ем Кейти, Кати, Кети

~ Възраст:
22

~ Кръв:
мъгълокръвна
~ Външен вид:
Ема е стройна и слаба, висока около 1.67 см, с много фино тяло. Има много дълга, леко чуплива червено-кафеникава, в различни отенъци коса, с красиви извивки и леки кичури около раменете, запленителни сини очи, в които винаги горещо блести пламък, прелестна усмивка и гладка, с прекрасен светъл отенък кожа, която в комбинация с косата, усмивката и очите я правят същински ангел. Устните й са сравнително тънки, но тя почти винаги ги поддържа с ярък гланц или червило, а клепачите – красиво „остри” и широки, придружени с лек грим, спирала и молив за очи. Не си поддържа особено фигурата и честно казано не е спортна натура, но поне веднъж в седмицата бяга сутрин около половин километър и ходи на фитнес за около два, три часа. Не следи модните тенденции, но всичките й дрехи са много изящни, красиви и елегантни, спрямо случая /спортни, за работа, купони - колкото и странно да звучи за нея, забавление и много други/, а и колкото да не иска да си признае е маниачка на тема „обувки”, особено на такива с високи токчета и „чанти”, обемисти, за да поберат всевъзможните глупости, които тя носи със себе си непрекъснато.

~ Характер:
Тук може да се говори много за Ем Кейти, защото ако може да се каже така има доста раздвоен характер-този, когато е на работа и този в свободното й време.
Ема Кейтлин е много строга, безкомпромисна, но също търпелива и справедлива, що се отнася до преподаването и работата й. Едно от най-добрите й качества, е че може да въдворява ред в часа си без да повишава тон/практично и полезно: не си тормози нервите и не си съсипва гласа/. Не обича учениците й да й се качват на главата, но с радост обяснава на всеки, който не е разбрал нещо по предмета й.
А що се отнася до това, каква е в свободното си време, има само една дума за определение-неописуемо различна. Обожава да се забавлява, да ходи на много купони и, колкото и нелепо да звучи, по дикотеки/все пак е още доста млада/, да плува, а и всичко, отнасящо се до водата и водните спортове, това е нейното... ами, нека да кажем хоби, но нищо чудно-родена е в Ийстбърн, точно до морето/как няма да обича обича водата, като е израснала на 50-100 метра от плажа/. Много е забавна и има страхотно чувство за хумор, но може да стане много яростна, когато някой я дразни продължително и тогава излиза от кожата си. Ем мрази егоистичните, алчни и мързеливи хора, както и японската и китайска кухня. Има един много удачен метод-мила и добра е с тези, които се държат добре с нея, но тежко и горко на тези, които се държат пренебрежително и там подобни, защото тогава Кети се превръща в същинска тигрица.

~ История:
30 ноември 1988 година - събдоносен ден, защото 9 месеца по-късно на 31 юли 1989 проплаква нежно бебешко гласче в една от болниците на Ийстбърн. Щастливите родители кръщават своята новородена дъщеричка Ема Кейтлин и дни по-късно Ема пристига в дома си, точно до плажа. Минават четири години, години през които момичето расте и през които се случват доста странни неща. Вече четиригодишна, Ем Кейти започва да се учи да кара сърф, да плува и да свири на пиано, но около нея и семейството й продължават да се случват чудати неща. Още седем години и момичето е вече почти на единадесет, добра плувкиня, отлична сърфиска и отегчена от уроците по пиано. 15 юни 2000 съдбоносен ден за Кати и семейството й. На сутринта се звъни на тяхната врата. Трима, странно облечени мъже се появяват пред вратата и питат за семейство Линч. Влизат и в продължение на няколко часа обясняват на Кейти и родителите й всичко, свързано със света на магьосниците, за магическото училище и най-накрая връчват писмото на Ем. Паника, учудване! Първите неща, които изпитват Линч, но успяват да се овлядеят в продължение на няколко минути, през които дъщеря им прочита писмото, както и списъка с необходимите неща за училище. „Уау, това е невъзможно” казва си момичето, но магьосниците я убеждават, че всичко е истина като й посочват редица странни неща, случвали се с тях. Наистина, след часове обяснения, Линч успяват да повярват на това, че дъщеря им е вещица. Месец по-късно набавят необходимите неща и на 1 септември, Ема Кейтлин заминава за Хогуортс. Макар че изминават 11 години, Ем Кейти не забравя първата си магия за осветяване /Лумос/. Разпределена е в Грифиндор и с течение на годините, Ема се превръща в много веща магьосница, като нейн любим предмет си остава Трансфигурацията, макар че обича и куидичът, а и играе в позицията на търсач . Две години след като завършва елитното училище /години през които е работила в Министерството на Магията като аврор/, Кети кандидатсва за поста на учител по Трансфигурация. Одобряват я и на 1 септември 2009 година, девет години откакто Ем за пръв път вижда и влиза в Хогуортс, се завръща там, но този път не като малко и уплашено единадесетгодишно момиченце, очакващо да я разпределят в един от четирите дома, а като красива и уверена млада жена, заемаща поста на учител по любимия си предмет.

~ Допълнително:
Има родилен белег на лявата ръка. Има две котки-Бабълс и Джесика, както и сова – Аврил. Прави страхотни торти и обожава шоколад, макар че зъболекарят й доста й се сърди, защото винаги, когато е разстроена изяжда огромно количество от него. Ема е регистриран зоомаг и се превръща в котка, котка е и нейния патронус, както и любимото й животно; богърта й е диментор. Пръчката й е от зеленика, дълга е 28 см и има сърцевина от феникс. Купува си я през 2000 и не я сменя през целия си живот, за нея тя е безценна.

~ Снимки: /Dora Lovey/
Ем
Кети
Ем Кейти

Герои на учителите 3891704815_f194fc2dfe

Герои на учителите 3891704815_f194fc2dfe

Одобрена..

Име: Сивиръс Снейп

Възраст(над 19 години): 27
Външен вид(поне 3 реда): Снейп е описан като слаб мъж с бледа кожа, голям, крив нос, и жълти, неравни зъби. Той има дълга до раменете, мазна черна коса и той е с черни очи. Той носи черни, преливащи одежди.

История(поне 7 реда): Професор Сивиръс Снейп е роден на 9 януари 1960 година. Родителите му са Айлийн Принц и Тобаяс Снейп.Сивиръс Снейп е единственият наследник на Тобаяс Снейп (мъгъл) и Айлийн Принц (магьосница). Домът на семейство Снейп на Спинърс Енд не бил щастлив. Тобаяс Снейп често изпускал своя гняв извън контрол, като го насочвал срещу жена си, а малкото им дете оставало пренебрегнато, ако не страдало само от побоищата. Когато е на 9, Сивиръс срещнал още една магьосница в неговия квартал - Лили Евънс, и се влюбил в нейната безгрижност и милосърдие, като бързо забравя, че е мъгълокръвна.
Отраснал е в къща, където баща му е склонен към насилие. Къщата е на улица Спинърс Енд в Северна Англия, в малко село, което преди е било индустриален град. Близо до река. Занемарена.
Сивиръс обичал вярно приятелката си от детство Лили Еванс, до момента, в който умира, но по обсебващ начин. Той е учител по отвари и ръководител на дома Слидерин. . В миналото той е бил смъртожаден.
Характер(поне 5 реда): Той е строг, жесток. Не търпи досадници, мрази лигавщините, не обича куидич. Почти винаги се държи като черен магьосник, но не се чувства такъв. Не обича родителите си и с нетърпение очаква да се завърне в Хогуортс. Най-добър е с хората, на които държи.
Снимка(задължително):
Герои на учителите 300px-severus_snape

Герои на учителите Severus-Snape-severus-snape-16504250-477-337

покровител - кошута

Ами..Какво да ти кажа..Не си одобрен..Не вървим по книгите....И това не е герой...Тоест не е история...Направи я по-ясна...А не Сивиръс е от романа Хари Потър и т.н...Измисли си го ти.Виж героите на другите.Просто си оправи историята..Външен вид(поне 3 реда): Коса: дълга до раменете, чисто черна
Очи: черни.
Лице: доста бледо, строго.
Отличителни белези: дълъг орлов нос;
Това според теб описание ли е?Има се впредвид 3 пълни с информация реда...Ако чак толкова не ти се пише напиши:
Външен вид(поне 3 реда): на снимките
и дай повече снимки.Не се заяждам или нещо друго...Напълно искрен съм с тебе и не те лъжа...Оправи си героя

Ми като цяло е по-добре...Но все пак...Ще нанеса няколко промени,защото по тази история героят ти е мъртъв...Просто не трябва да се споменава нищо за Дъмбълдор....И за тази битка...За Лили Евънс ще го преглътна... иначе добре дошъл...

Герои на учителите Tumblr_m28fo0bW4b1rq2yeso1_500

Claire Holt

Име: Мелъди Майкълсън

Възраст: 19

Външен вид: Имам сравнително дълга и руса коса. Очите ми са с морско син цвят и дори да звуча налудничаво, обичам ги. Имам лунички, но хората ги забелязват чак около третата среща, макар да се виждат и то доста. Кожата ми е светла, но понякога хващам тен. Средно висока съм, но понеже си падам повече по обувките с токчета, всички ме мислят за много висока. Тялото ми е слабо и на места с видни мускули, защото като малка тренирах плуване. Усмивката ми не е сред най-хубавите, но си е моята усмивка, а хората, които обичат да се смеят, тоест аз, имат един вид красива усмивка.

История: Родена съм в Ню Йорк, но съм израстнала в покрайнините на Лондон, само с майка ми, защото татко ни е изоставил, заради негови си дела. Растях по един от най-ужасните начини, горе-долу на улицата, но мама не бе виновна, че не я взимаха на работа, по-късно разбрахме, че татко е наредил така. Едва събирахме пари за дрехи и храна, но накрая ми писна и избягах. И то не къде, а при баща си. Там той обеща да ми даде всичко, но аз го помолих да позволи на мама да си има работа, защото аз друго не искам. Той не се съгласи и след няколко дни майка ми почина, от някаква болест. Наложи се да остана с него. И наистина, той ми даваше всичко, докато един ден не разбрах, че той е убил майка ми. Няколко дена преди това бях получила странно писмо, което гласеше, че мога да правя магии, ако се запиша в Хогуортс. Така и направих, а сега, вече голяма и знаеща доста, реших да се пробвам за учител.

Характер: Силно добра в лъжите. Така биха ме описали всички, а аз лично не се мисля за такава. Аз съм просто едно чувствително и крехко момиче, което лесно може да бъде наранено, дори от такива, които попринцип не биха ме наранили. Мразя да съм у дома, предпочитам да съм някъде навън. Не мога да спя много, просто не ми е вродено, още откакто съм била малка. Обичам да си пея песнички по всяко време на денонощието. Честно да си призная, мисля, че съм самовлюбена. Винаги казвам, че изглеждам супер и при най-малко усложнение вися пред огледалото по половин час. Обичам да се смея и да карам другите хора да се смеят. Потайна съм. Обожавам да карам хората да се дразнят, че не знаят нещо огромно, а накрая да се шегувам, че не съм имала да казвам нищо.

Талисман:
Герои на учителите DSC03947-500x500

Одобрена си!Искам само да ми кажеш по какво ще преподаваш..^^

Отвари? ( :

ОК..Няма проблем ^^Добре дошла при нас..

Име:Бриджит Долф
Възраст(над 18) : 19
Външен вид (поне 3 реда): Тя е с перфектно русата коса , слизаща по рамената и стигаща до кръста и .Очите и са искрасщо сини , точно като прозиращото над нея небе.Фигурата и е такава , че всеки модел дори би и завидял.Краката и са дълги и стройни , раменете и са прибрани. Лицето и е стегнато е подчертано.Всяка извивка от външния и вид е съвършенна.
История( поне 7 реда): Израстнала е в голямо богато магьосническо семейство.Нищо не и е липсвало , докато баща и не починал вършейки служебните си задължения. Това подействало като заместресение за малката госпожица , която била свикнала всичко около нея да е перфиктно.Когато станала на 11 годинки , заминала да се обучава за магьосница във специалното училище което я накарало да стане биквално като една малка злонамерена госпожица , свикнала всичко да и е на готово.Трусът от загубата направил след това живота на Бри не лек.Имала много трудни моменти но и много щастливи. Живота след това бил суров но и тя не се отнасяла меко към него.И ето , че завършила този ад , за да реши да се върне там като преподавател н малките чудовища и да ги научи да са като нея.
Характер(поне 5 реда): Тя е меко казано кучка. Мисли , че всеки и е длъжен. Само към най-близките си се държи добре и е мила , защото те са хорята които я крепят духом. Странна е . Хумора и понякога не се разбира от всеки и тя е мразена от почти всички. Не и прави впечатлениетова обаче , и тя се държи "както подобава за ена чистокръвна магьосница" Не я интересуват другите илимнението им , тя знае каква е и се придържа към този имидж !
Снимка(задължително): Герои на учителите Thumb_big_wide_be42ebc7b0f816d8dd5eafc0afc67b41

Талисман(по желание): няма
Лик на героя :Candice Accola
Учител по: Трансфигурация , Ръководител на Слидерин
Кръв:Чиста
Пръчка: 15 инча със сърцевина от дракон

Ами..Не си одобрена..Заради пръчката..Змията няма косми..Трябва да опишеш:дължина,сърцевина...

Име:
Шарлот Петрова
Възраст : 19
Външен вид ):
Руса
коса и сини очи. Шарлот е неустоима за противоположния пол, тя има
гъвкаво и добре оформено тяло. Има нежна кожа, розови устни и блестящи
очи. Усмивката и е слънчева и дори често се показва. Облича се както и
падне, въпреки че всичко е по последните модни тенденций. Винаги е с
изряден маникюр и обича да носи високи токчета. Не е много висока. Много
слаба е. Има дълга до кръста коса и красив пленителен поглед. Обича да
носи спортно елегантни дрехи и обожава роклите.Не носи много грим и
понякога е единствено само с гланц за устни.
_________________________________________________________________________________________________
Сега бузите и блестяха не от руменината на здравето, а от тази на
безсмислената и срамежливост, а искрящият изумруд на по детски невинния и
поглед беше сведен надолу, криейки се, и плахо се озърташе. Не знаеше
как да постъпи, знаеше прекалено малко за този свят, за да и е възможно
да се почуства удобно в него, да се почуства на място.
Но сега
лека-полека усещаше как бавно се отпуска и как сълзите на безсилието се
отдръпват, отстъпвайки място на сигурността... Докато една редица
въпроси не я сломи отново.

______________________________________________________
Така
нашата малка геройня, седеше и чакаше влака на перон девет и три
четвърти, за да намери новите приключения в един нов и непознат свят за
нея.Оказала се малка магьосница, от чистокръвни родители...

- зодия лъв, с асцедент овен
- кръв : чистокръвна

Снимка + Лик на героя/
Amber Heard

Герои на учителите Amber_heard_18-1024

готова си ;д

» Герои на третокурсниците
» Герои на четвъртокурсниците
» Герои на пълнолетните
» Герои на директорите
» Герои на второкурсниците