Черното езеро

Тук бе то

Значи ама много мразеше като става така. Адски много.
Защо по дяволите малкото идиотче не я беше предупредило, че не може да се магипортира в замъка. Що за замък, да му се не знае! Какво да не би да очакваха Волдемор да нахлуе с взлом....
Добре де, може би те наистина очакваха Волдемор да нахлуе с взлом, но все пак това не я успокояваше и грам докато се опитваше да разкара всевъзможните клочнета и храстчета, които й се изпречваха на пътя. Храс! Браво. Просто чудесно. Копринената й мантия отиде по дяволите. Просто си знаеше, че няма смисъл. Нито от нея, нито от Луи Вутон обувките й. Нищо. Тези Лондончани изсмукваха живота на всичко, дори на Модата.
Аха! Ограда. Да се надяваме, оградата на училището.
Около две минути по-късно, когато се прехвърли през въпросната ограда, Ванеса вече беше напълно убедена, че това е оградата на училището, защото се озова на няколко метра от огромно черно езеро, а зад него в далечината се виждаха и очертанията на огромния замък. И от една от залите струеше светлина и шум. Вечерята, най-вероятно.
-Хей! Нямаш представа колко много правила нарушаваш точно в този момент! - съобщи някакъв приближаващ се силует от другия край на езерото.
Прав беше, нямаше, пък и не й пукаше особено.
Нотт присви очи, за да успее да фокусира фигурата. Ако трябваше да съди по плътния мъжки глас, беше някой учител, който патрулираше. Интересно. За първи път щеше да й се случи да я накажат преди да се е явила в час поне веднъж.
-Така ли? И какви именно?
-Не можеш да се магипортираш в Хогуортс - заяви твърдо гласът, чийто собственик се приближаваше към нея с уверена крачка. Почти можеше да различи чертите му.
-Да. Това го забелязах преди двайсетина минути, когато бях запратена в шубрака - озъби се тя в отговор.
-Не можеш да се магипортираш точка - добави с нарастващо развеселение мъжът, или по-скоро момчето, защото с доближаването му бе станало ясно поне това, че носеше ученически дрехи. Е, значи все пак не беше в толкова голяма беля. - Освен ако не си пълнолетна.
-Не ти ли изглеждам пълнолетна? - подметна предизвикателно Ванеса, изучавайки чертите на младежа. Не беше зле. Никак даже, за разлика от брат й и протежето му. -Естествено, че съм пълнолетна, - добави тя, когато най-сетне осъзна, че отговор няма да получи, защото отсрещната страна също се бе заела с подробно изучаване на новопоявилия се обект, а.к.а. нея. - На шестнадесет съм.
-Значи не си пълнолетна!
-В Испания съм.
-Тук не е Испания.
-Да, и това го забелязах - озъби се отново тя, още по-развеселена от преди. Вечерта се очертаваше забавна, особено ако продължеше да е в компанията на чернокоското. - Някакви други нарушения, или вече съм свободна да си вървя?
-Това - посочи той към дрехите й, платформи, чорапи, пола с която коланите на чорапите й почти напълно се виждаха, и някакво бледо подобие на потник, което само връзките държаха да не се разпадне на двете парчета плат, които представляваше. Това, и копринената й мантия, която вече беше раздрана и неизползваема. - не е подходящо облекло за училище. Трябва да си с униформата с герба на дома ти.
-Колко тъжно. Веднага ще поправя това, стига да ми дадеш въпросната униформа - ухили се от ухо до ухо Нотт и свали мантията си без особено да се церемони, но виждайки че очевидно шегата й се приемаше със смесени чувства от момчето срещу нея, спря със събличането до там.
-Ам. Ааа - мда, чорапите й определено се харесваха на аудиторията - В кой дом си? - успя накрая да артикулира той.
-До колкото ми е известно, в Слидерин.
Сега беше негов ред да се ухили лукаво.
-О, чудесно, значи си попаднала на точния човек. Аз съм префекта на Слидерин, което значи, че не е нужно дори да те издавам на някого за да те накажат, мога да го направя и сам.
Та-дам! Последва кратко мълчание, в което Ванеса го остави да триумфира, че е успял да я остави без остроумен отговор за първи път откакто се беше появила, след което се доближи още няколко крачки и едва сдържайки смеха си, провлачи:
-Е, а ти ще ме накажеш ли?

...
-Зависи! - заговори Албус.
-От какво- отговори момичето.
-Ами... - заговори Албус - дали ще ме придружиш до училището. И по път ще си поговорим за наказанието.
Момичето изглежда недоумяваше казаното но Ал прекъсна тишината:
-Между другото аз съм Албус Сивиръс.
-...

Още повече недоумяване от страна на Ванеса.
Името й беше познато. Тоест, имената, ако не я лъжеше паметта. Някак си бе твъдо убедена, че това са две различни имена на двама различни човека - Албус някой си беше директора, а Сивиръс Снейп беше небезизвестния двоен агент на Волдемор. Е, момчето срещу нея определено не изглеждаше нито като белобрад старец на сто и наколко, нито като смъртожаден. Което оставяше само една възможност.
-Албус Сивиръс? Като в А.С. Потър? - постара се да задържи гласа си безизразен, за да не си направи момчето срещу нея накакви изводи за това на чия страна във "Великата битка" е. Пък и въпреки амбициите си тя все още не беше на никоя.
-Аха - усмихна се той, твърдо убеден (като баща си), че фамилията Потър е нещо очарователно и му печели само фенове. Е, не можеше да се отрече, Ванеса сега бе още по-заинтересована от него. Вече не само в личен, но и в професионален план, така да се каже.
Докато тя си размишляваше над тези неща, двамата вече бяха тръгнали да крачат към замъка в мълчание. Сигурно Ал планираше как да я "накаже", а не си съставяше план за забогатяване и световно надмощие. "Толкова си обсебена от себе си, Ванеса, че дори не умееш да се забавляваш". Не най-подходящия момент да чува гласове. Глас. Гласът на брат си в главата си, ноо какво да се прави. Както и реалния Теодор, и спомените за неща, които е казвал просто се пръкваха от някъде за да развалят момента й.
-Така и не разбрах ти как се казваш - стресна я гласът на Потър, малко по-близо до нея отколкото бе очаквала.
-Амм - да, браво, много находчиво, да мислиш пет минути за това как се казваш. Все едно има значение какво ще муу кажеш, така или иначе ще ти разбере фамилията в първия учебен час който имате заедно. - Ванеса. Нотт.

-пРИЯТНО МИ Е- подаде ръката си албус
момичето изчака няколко секунди и подаде студено ръката си.
Ал заговори:
-Знаеш ли какъв ни е първият час утре.
-Не - отговори ванеса.
-Ами - заговори Албус - мисля че е отвари. Ти записа ли се?
Последва кратко мълчание като Албус реши да го запълни с:
-Наричай ме Ал или Сив.

Дали се била записала? Не, не се беше записала на нищо, и честно казано нямаше голямо желание да се записва, предимно защото покрай обучението й в Испания, частните учители и всичко, вече знаеше материала който се предполагаше, че ще им преподават. Но, естествено, нищо не й пречеше да се позабавлява с реакциите на учителите, когато се разберат, че вече знае това, което говорят.
-Аха. Добре. - измънка тя, не особено концентрирана в разговора. Какво беше казал, да го нарича Ал или Сив? Ъм, да, хубаво, значи се предполагаше да отговори с нещо подобно. -Е, ти ме наричай Ванеса.
-Защо не Неси? - подхвърли остроумно момчето, почти звучейки като Теодор, когато произнесе "галеното" име.
-Не. Неси не. Някак не ми се харесва идеята да съм адашка с чудовището от Лох Несс.
И двамата се засмяха. Добре се, Ал, Сев или както и там да искаше да му казва, имаше много чаровна усмивка. Само не можеше да си обясни как така мълчаха през половината път от езерото насам, при положение че обикновено момчетата около нея не й оставяха време дори да обмисли отговора си, а я затрупваха с разни въпроси, комплименти, покани за срещи и прочее. А той просто вмяташе разни коментари около запознанството им и това какви предмети имат утре. Не беше ли крайно време да каже нещо повече? Да й разкаже за това колко бил готин баща му, и подобни работи. Не се ли предполагаше да се хвалиш с баща си, когато е най-известния магьосник на всички времена.
Е, явно пак тя трябваше да направи първата крачка.
-Името ти е доста интригуващо. Някаква специална причина да си кръстен на директора на Хогуортс и на Снейп, Сев?
С акцента на "Сев", за да намекне, че одобрява повече втория избор на Хари Потър за име на синчето му.

Ал заговори:
-Ами, честно да ти кажа не знам да ти кажа. Баща ми казва че те са били най великите директори на хогуортс. Аз когато тръгнах първи курс исках да съм в грифиндор но сега мисля че в слидерин също ми е добре.
-Щом така казваш-каза ванеса.
-Ами... - заговори Сив - искам да те поканя в хогсмийд, Ще отидем през някой от тайните тунели. Татка ми даде хитроумната си карта - Каза Сив и грейна в усмивка.

Я виж ти. Значи той все пак я покани някъде. Извън училище. Тази вечер.
-Там има ли откъде да си купя подходящо облекло? - провлачи девойката, вдигайки вежди.
-Ами, всъщност, не съм сигурен. На Диагон Али със сигурност има магазини, но там не можем да отидем, поне не сега.
-Казва кой? - хохо, забавно, обожаваше да предизвиква примерните деца да нарушават правилата.
-Как точно предлагаш да стигнем до центъра на Лондон? Предполагам нямаш и метла, нали?
Сега, нямаше просто как да си развали цялото удоволствие и да му каже, че освен че си има метла, си има и въпросните дрехи накъде в куфара, който за разлика от нея не бе запратен в гората, а най-вероятно вече си лежеше спокойно върху определеното й легло.
-Не, нямам. Но може да се магипортираме - предложи уж-страшно-невинно Ванеса.
-Не може да се магипортираме, - ухили се насреща Ал, - не сме пълнолетни!
-Аз съм! - почти му се изплези Нотт.
-Да, в Испания. Не мисля че това ни върши работа.
След още минута-две хилене, момичето най-сетне успя да си поеме дъх и да изтърси:
-Е, добре, изглежда отиваме в Хогсмийд. След теб!

-Аааааааа, не госпожице! - рече Ал.
Ванеса го погледна и попита от къде ще минат а той отговори да не се притеснява за това.
Сев рече:
-Акцио Чистометка 11.
Секунди по-късно една метла долетя.
Ал попита:
-Ще летиш ли с мен на една метла или да взимам и другата ми?

Метла. Добре, интересно, доста даже.
Ванеса изгледа момчето с известно недоверие, огледа метлата му, след което отново върна погледа си на него.
-Чистометка 11?
Сев сви рамене.
-Ех, добре, ако си сигурен, че ще ни закараш живи, ще летя на една метла с тел - ухили се тя и Албус и помогна да се настани зад него.