Влизайки в магазина Вивиън знаеше точно какво иска - малко, пухкаво, дебеличко мишленце.. затова без много да се оглежда се запъти към една жена, която беше с гръб към нея и хранеше една от полярните софи..
- Здравейте! - поздрави момичето..
- Добре си дошла! - отвърна милата дама.. - какво ще желаеш? нека позная - котенце!
Момичето се усмихна, защото наистина и бе приятно да стои тук, но с наслада отвърна:
- М не, имате ли малки, пухуни , дебелички мишленца?
Жената се засмя и отговори:
- Мило дете, дебели мишленца и дълги мишленца..
Веднага щом чу това, тя вече знаеше какво иска..
- Искам от пухините едно, както и витамини и полезни трици, и както и средна клетка.. - продължаше да извроява тя, докато жената не я прекъсна..
- Ей, успокой се малко и ела да изберем мишлето ти..
Двете се запътиха към един аквариум с много мишлета.. Още щом зърна аквариума, Вив знаеше кое мисле иска точно..
- Това - каза тя, сочейки най-малкото и най-дебеличкото мишле..
- Сигурна ли си? - попита жента..!
- Да, разбира се, виште черната му муцунка.. - с наслада говореше момичето..
- Добре.. изчакай ме пред бюрото.. - помоли добрата жена..
Момичето се отправи на там, когато най сетне стигна там я чакаше мишлето й, и вс нужно за него..
- Има ли си име? - попита тя..
- Не, но съм сигурна, че ти ще му измислиш нещо подходящо, млада госпожице - отвърна дебеличата продавачка с усмивка..
- Ще го наречем Пиги.. А в прочие колко ви дължа? - зачуди се Найк..
- За Пиги, клетката му, подхранващите трици и витамините му - 15 галеона.. !
Момичето забърка в чантата си, изваде парите подаде ги и с весел тон каза:
- Благодаря ви много!