Влезнах в момичешката тоалетна и както очаквах нямаше никого.
С времето тук идваха все по-малко хора,но аз все пак се отбих,за да мога най-сетне да разгледам една Забранена книга,която имах от баща ми.Нямаше къде другаде да мога,без да ме обезпокоят и реших да дойда тук.Изкарах чантата през глава и седнах върху бялата,студена мивка,оставяйки я на земята,обърнах се и хвърлих един последен поглед към вратата,за да се уверя,че няма никой. Взех черната,дебела книга и започнах да разлиствам страниците,но усетих нещо зад себе си,вцепених се от страх,но бързо се овладях и точно тогава един смях,ако мога да го определя като такъв,прозвуча в цялата тоалетна.Обърнах се и видях Стенещата Миртъл! Съвсем забравих за нея! Бързо пъхнах книгата в чантата и я погледнах,а тя мигновенно се цопна в най-близката тоалетна чиния посмихвайки се отново.
-Какво пък иска тя! - промърморих си под носа.
Тогава случайно погледа ми падна върху часовника на ръката ми.Той показваше,че имам 10 минути преди часа ми по Отвари да започне.Реших да побързам,за да не закъснея,защото не исках да имам проблеми със професор Снейп. Не и днес! Взех чантата си,погледнах се в старите,'протъркани' огледала и си тръгнах.